Отиде си проф. Петко Димитров - откривателят на сензацията ”Чиния на Ной“

Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността ѝ. Негови са и оригиналните изследвания свързани с "Потопът в Черно море“.

Проф. Петко Димитров е роден е на 16 септември 1944 г. в с. Новачене, Софийска област. През 1969 г. завършва Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“, специалност "Геология-Геохимия“. През 1975 г. печели конкурс за научен сътрудник и е назначен на работа в Институт по океанология към БАН. В периода 1977 – 1984 г. е Научен секретар на ИО-БАН, а от 1984 – 1993 г. е Заместник директор на института. Ръководител е на секция "Морска геология и археология“ в периода от 1997 до 2009 г.

Участник е в международни научни експедиции в Тихи океан (международни проекти: "ЖМК" и "Литосфера", НИК "Дмитрий Менделеев", 1981-1982 г.), Атлантически океан и Средиземно море (проект "Атлантида", НИК "Витяз", 1984 - 1985 г.). Ръководител и участник е в над 30 международни експедиции в Черно море (с д-р Робърт Балард 2001, 2002; Woods Hole Oceanographic Institution 2006; Prof. William B. Ryan 2009, 2011 – проект ДО 02 – 337 "Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“, финансиран от Фонд "Научни изследвания“ към МОН). Негова е най-сензационната, но и най-спорната находка в българската археология, т.нар. "Чиния на Ной“. Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността ѝ. Негови са и оригиналните изследвания свързани с "Потопът в Черно море“.

Едни от по-значимите му научни награди са Орден "Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен и Колективна награда "Варна“ 2003 г. за природни науки, за реализация на проекта "Корелация на Геологически, Климатически и Исторически събития в Черно, Мраморно и Средиземно морета през последните 25000 г. /проект НОЙ/“.