Отлетя един от големите военни пилоти на България

Роден на 28 март 1929 г. в с. Одърне, Плевенско. През пролетта на 1948 г. завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в Плевен и от 1 юли с.г. постъпва в аероклуба в Горна Оряховица, където с отличие взема първия пилотски изпит. От януари 1949 г. е курсант в НВВУ “Г.Бенксовски – долна Митрополия и следващата година, през април се дипломира с пълно отличие като летец-пилот от 70-и випуск.

Офицерската си служба започва в 36-и изтребителен авиополк, Марино поле, Карловско, където лети на Ме-109 и Ак-9У до февруари 1951 г. От тази дата е приведен на служба в 15-и иап и лети на Як-11. През март е назначен за щурман на 19-и иап и преминава на УМиГ-15 и МиГ-15. През февруари 1952 г. вече е щурман на 10-а изтребителна авиодивизия. Следващата година придобива звание “Военен летец първи клас” с първата група от 8 български летци, усвоили полетите в сложни метеорологични условия денем и нощем.

През 1954 г. Т. Трифонов е назначен за командир на 1-а изтребителна авиоескадрила в 19-и иап и година по-късно е старши на група наши авиатори по приучване на МиГ-17ПФ в Съветския съюз. През 1958 г. е старши на ескадрила български летци от 19-и иап при усвояването в СССР на МиГ-19ПМ – първият ракетоносен изтребител в родната авиация.

Преминава и през други командни длъжности. През 1963 г. завършва с отличие нашата ВА и на другата година е командир на 19-и иап в Граф Игнатиево. Усвоява последователно МиГ-21Ф-13 и МиГ-21М. През 1968г . завършва Генералщабната академия в Москва и е назначен за заместник-командир на 10-и смесен авиокорпус (сак). От 1973 до 1979 г. е командир на 10-и сак. През 1974 г. му е присвоено званието генерал-майор, а две години по-късно е удостоен и със званието “Заслужил летец на НРБ”.

Поради заболяване прекратява летателната си дейност и е назначен за старши инспектор по авиацията на Българската армия до своето пенсиониране през 1992 г.

Автор на биографичната книга "Летешки преживелици".

През 2014 г. получава орден "За военна заслуга" от МО.