Отмъщението на евробюрокрацията идва за правилата за изтичане на газ

Този път под прицел са вносителите на горива в ЕС. От 2027 г. те ще бъдат санкционирани, ако внасят горива, които не отговарят на новите изисквания за метанови емисии. Това поражда страхове, че европейски компании може да бъдат поставени в неравностойно положение – особено спрямо американския внос, в момент когато Европа се опитва да купува повече енергия от САЩ, за да умилостиви администрацията на Тръмп и същевременно да намали зависимостта от Русия.

В отговор се засилва натискът правилата да бъдат преразгледани, преди да влязат в пълна сила. В седем държави – основно от Централна и Източна Европа – вече циркулира предложение за облекчаване на изискванията за мониторинг и отчитане. И както може да се очаква, енергийната индустрия е твърдо „за“.

Въпросът ще бъде поставен на масата в понеделник, когато енергийните министри се събират в Люксембург. Както често се случва в ЕС, целта е постигане на компромис, коментират пред Politico двама дипломати, пожелали анонимност.

За поддръжниците на ревизиите това е логичен начин да се запази климатичната амбиция на ЕС, без да се смачка икономическата жизнеспособност на компаниите. 

Каквото и да се реши, резултатът ще има отражения както върху търговската война между ЕС и САЩ, така и върху усилията на Европа да ограничи енергийните приходи на Русия.

Метанът влиза в търговската игра

Първоначално правилата за метана бяха създадени, за да ограничат изтичането му по веригата за доставка на фосилни горива. Газът се изпуска в атмосферата при добива на петрол и въглища, а по ефект върху глобалното затопляне е втори след въглеродния диоксид.

Регулациите задължават вносителите и производителите на изкопаеми горива в ЕС да измерват, следят, докладват и проверяват емисиите от метан, като едновременно с това трябва да работят за тяхното намаляване.

Но по-рано тази година темата се оказа намесена в търговските преговори между ЕС и САЩ, след като Доналд Тръмп поиска Европа да увеличи значително вноса на американска енергия. Оттогава индустриалните лобита настояват правилата за метана да бъдат преработени, за да не пречат на търговията.

„ЕС очевидно иска да купува повече американски втечнен газ (LNG)“, коментира Франсоа-Режи Мутон, директор за Европа в Международната асоциация на производителите на петрол и газ. „Но същевременно въвежда регулации за метановите емисии, които напълно компрометират това. Правим всичко възможно, за да отворим отново темата.“

В навечерието на срещата в Люксембург, страните членки подготвят обща позиция, с която призовават Европейската комисия поне да преразгледа регулацията.

В чернова на документа, видяна от Politico, се настоява Комисията „спешно да прецени“ дали да не преразгледа някои енергийни закони, включително и правилата за метана. Аргументира се, че тези разпоредби „могат да повлияят на сътрудничеството с икономически оператори извън ЕС“ – вероятно завоалирана препратка към САЩ. Документът обаче не предлага конкретни промени.

Седемте държави искат да се отиде по-далеч. Те предлагат промени в системата за санкции и изключения за някои вносители „с оглед на новия геополитически контекст“. Също така настояват за „гъвкавости“, които да насърчат местното газово производство, и посочват редица „излишни“ изисквания за измерване и мониторинг, които трябва да отпаднат.

Те обаче не предлагат цялостна ревизия на закона – за разлика от исканията на индустриалните лобисти.

Това умерено предложение е по-близо до публичната позиция на Европейската комисия. Енергийният комисар Дан Йоргенсен заяви миналата седмица, че Брюксел няма да се откаже от амбицията на закона, но допуска възможност за корекции в прилагането му.

„Ако при прилагането видим, че някои неща могат да се направят по-добре или по друг начин, без това да вреди на целите за намаляване на емисиите – ще го обсъдим“, каза той. „Но няма да отваряме наново закона, нито да се връщаме назад.“

Зелено или гъвкаво?

Екологичните организации обаче са крайно разочаровани, че още една климатична регулация може да бъде разкъсана в името на конкурентоспособността. Само от началото на 2025 г. Европейската комисия вече предложи облекчения по редица зелени закони – от корпоративната устойчивост до въглеродния граничен данък.

Според официалната линия на ЕС, всички тези промени целят единствено да намалят бюрокрацията и дублиращите се изисквания – без да жертват екологичните цели.

Но по думите на Естер Болендорф от Climate Action Network Europe, резултатът си остава един и същ:

„Предложената ревизия цели просто да разчисти пътя за повече газови сделки със САЩ“, казва тя.

„Недопустимо е да се демонтира законодателната рамка на ЕС под натиска на индустрията.“