В мотивите си Конституционният съд посочва, че Народното събрание има правомощието да ратифицира международни договори, но не може да задължава Министерския съвет кога и дали да започне процедурата по тяхното ратифициране. Според магистратите решението дали да бъде внесен законопроект за ратификация е изцяло в компетентността на изпълнителната власт.
Съдът подчертава още, че парламентът не може чрез свои решения да изземва функции на други държавни органи или да се намесва неограничено в сферата на държавното управление. Според КС с оспореното решение Народното събрание е нарушило принципа на разделение на властите и принципа на правната сигурност.
Конституционните съдии обявяват за противоконституционна и разпоредбата, с която парламентът възлага на министъра на външните работи да обнародва закона за ратификация в „Държавен вестник“. Според КС това правомощие принадлежи на президента, който по Конституция обнародва законите.
Спорът започна, след като на 13 март 2026 г. Народното събрание прие решение, с което задължи Министерския съвет да предприеме необходимите действия за присъединяването на България към „Съвета за мир“. Служебното правителство на Андрей Гюров отказа да изпълни решението и сезира Конституционния съд с аргумента, че парламентът е навлязъл в правомощията на изпълнителната власт.
Министерският съвет отказа да изпълни решението и сезира Конституционния съд, като посочи, че процедурата по сключване и внасяне за ратификация на международни договори е уредена в Закона за международните договори и е от компетентността на изпълнителната власт.
С окончателното си решение Конституционният съд потвърждава, че парламентът не може да задължава правителството да започва процедура по ратифициране на международен договор, тъй като това би представлявало недопустима намеса в правомощията на изпълнителната власт.
