Отварят нов 3-километров участък от „Хемус“ край Дерманци

По-рано, в началото на октомври, беше отворено движението в 10-километровия участък между „Боаза“ и „Дерманци“, а строителните дейности продължиха в последните три километра до връзката с третокласния път Луковит – Угърчин. В участък 1 са изградени два пътни възела, четири големи мостови съоръжения над река Вит, два виадукта, както и общо 12 подлеза и надлеза. В района има и площадка за отдих при 94-и километър. По мостовете и в прилежащите участъци са монтирани шумоизолиращи екрани с цел ограничаване на шума от трафика.

Паралелно с това продължават строителните дейности в участъци 2 и 3 на автомагистрала „Хемус“, с обща дължина 36,28 км – от края на пътен възел „Дерманци“ до връзката с път II-35 Плевен – Ловеч, включително и пътен възел „Плевен“.

Магистрала, строена повече от половин век

Автомагистрала „Хемус“ е един от най-дълго изгражданите инфраструктурни проекти в България. Първата копка е направена на 4 октомври 1974 г. Магистралата е планирана с обща дължина около 420 км и трябва да свърже София с Варна през Северна България.

Първите участъци са изградени в края на 70-те и 80-те години на миналия век. През 1978 г. е открит участъкът Варна – Девня с дължина 23,6 км. През следващите години постепенно са пускани отсечки в източната част на трасето. На 30 декември 2005 г. е открит участъкът Шумен – Каспичан с дължина 12,8 км, а по-късно и други отсечки около Шумен, включително участъкът Белокопитово – Буховци, пуснат през 2022 г.

В западната част на магистралата движението от София до Ябланица се осъществява от години, но дълго време връзката към Североизточна България остава прекъсната. През октомври 2019 г. беше открит 9,3-километровият участък Ябланица – Боаза, който се превърна в символ на бавния напредък по трасето. Сега, с довършването на участък 1 между Боаза и Дерманци, магистралната връзка в този район се удължава, но цялостното завършване на „Хемус“ все още остава бъдеща цел.

Опасният алтернативен маршрут

Там, където автомагистрала „Хемус“ все още не е изградена, трафикът се поема основно от първокласния път I-4 София – Варна. Това е двулентов път с интензивно движение на леки и тежкотоварни автомобили, който по данни на МВР през годините е сред участъците с висока концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия. Именно този път поема транзитния трафик между столицата и Североизточна България, което допълнително увеличава риска от катастрофи.

Експертите от години посочват, че липсата на завършена магистрала в този коридор е пряко свързана както с по-дългото време за пътуване, така и с по-високата аварийност. Магистралният профил, с разделени платна и контролирани входове и изходи, е доказано по-безопасен в сравнение с двулентовите пътища с насрещно движение.

Къде сме днес?

По официални данни на АПИ към момента в експлоатация са участъците от София до района на Боаза, както и от Белокопитово до Варна. Това означава, че значителна част от планираното трасе все още липсва или е в процес на изграждане. Над 50 години след първата копка автомагистрала „Хемус“ остава незавършен проект, въпреки ключовото си значение за икономиката, транспорта и пътната безопасност в Северна България.