Паметникът на Съветската армия остава в Княжевската градина

На извънредна сесия “по проблема с монумента” близо 40 от общо 61 общински съветници така и не стигнаха до гласуване на решение “за” или “против”. След близо два часа дебати заседанието се разпадна заради липса на кворум. След като от ГЕРБ поискаха почивка, в залата се върнаха едва 25 от нужните 31 общинари. Оредяха редиците на БСП и ГЕРБ. “Сесията беше безсмислена”, коментира шефът на съвета Андрей Иванов.

Дебатите преди това започнаха от Втората световна война и стигнаха до политически и предизборни разпри. Стана ясно, че монументът е трябвало да бъде демонтиран до 1 май 1993 г. според две решения на тогавашния градски парламент. Независимият Мартин Заимов заяви, че е готов да лежи в затвора заедно с неизвестните художници, които преди 12 дни изрисуваха фигури от монумента като герои от американски комикси. Защото рисувачите по “шеговит начин повдигнаха важна тема за обществото ни”.

Ангел Джамбазки заяви, че демонтажът на паметника “1300 години България” до НДК е по-спешен, тъй като е опасен. Трябвало да се махне и този на “американските летци, които са бомбардирали София”. Според Стефан Иванов (СДС) монументът на Съветската армия е публична държавна собственост и трябва да се предложи на правителството да го демонтира, за което няма юридически пречки. Съветникът предложи скулптурите да се дадат на Димитровград, чиято управа ги иска. Иванов добави, че това не е паметник на освободителя, а на окупатора.

Според Петър Москов (ДСБ) в София няма място “паметник на главорези”. Тъмносините предложиха скулптурите да отидат в бъдещия музей на тоталитарното изкуство. Срещу демонтажа се обявиха от БСП. Георги Кадиев заяви, че в дневния ред на обществото трябва да са кризата, липсата на работни места, а не паметникът. Той напомнял за миналото и трябвало да остане. “Не приемам тона на колегите, които дават определения като терористи, окупатори каза и колегата му Жельо Бойчев. (Труд)