За папа Франциск ни проглушиха, но мълчим за Бонифаций IX и Евгений IV. Русия не ни освободи 11 пъти, и пак раболепничим

Мътилката ще изтече, телевизиите и останалите медии ще „захапят“ следваща тема или скандал. Ще остане само чувството за пресоляване на манджата. Мъдрият знае и спазва границата, учи Конфуций, но кой да го слуша…
За папите и България накратко.
За кръстоносните походи сме чували, чели и гледали филми.
Къде сме обаче българите в тези епични моменти от историята и борбите на Кръста срещу Полумесеца? Знаем ли достатъчно?
Кръстоносните походи са свещена война на западните християни срещу враговете на кръста.
Редно е да учим в училище и да знаем, че още преди Първия кръстоносен поход, папа Урбан II призовал християните в Европа да се обединят в срещу нарастващото влияние на селджукските турци. Той също така настоял мюсюлманите да бъдат изтласкани от Европа. Нещо като първообраз на днешното НАТО. Това е европейският железен юмрук срещу нашественици. Продължение на юмрука на римския пълководец, роден в Доростор, днешна Силистра -Флавий Аеций, спасил Европа от Атила и хуните. Продължение също на юмрука на обединените гърци от Темистокъл, които не допуснаха на континента персийските нашественици. Днес Европа не води ли същата битка, но този път срещу брутализма на Путин? Както тогава, така и сега е застрашена свободата.
Да за папите.
През 1394 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход срещу османските нашественици. Войски от целия християнски свят – Испания, Франция, Германия, Англия, Унгария, Чехия и Полша, Венеция, Генуа, Кипър и Родос, България и Влахия, водени от император Сигизмунд I, се бият срещу Баязид I и неговия съюзник Сърбия. Колко българи знаят нещо или поне нещичко за битката при Никопол, известна в историята като „Битката на народите“? Честно. И до днес се спори дали кръстоносците са били 400 000 или 150 000, но фактите са, че те освобождават Видинското царство на Иван Срацимир, Оряхово и земи в днешна Северна България и по бреговете на Дунав. Сблъсъкът при Никопол е на 25 септември 1396 г.
Спорд някои историци – наши и чужди, - рицарите са били пред пълна победа над Баязид, но им е отказан достъп зад крепостните стени на Никопол, където да отдъхнат и съберат сили за решително нападение. Няма да узнаем дали е било така или това е някакво оправдание, но турците печелят. Баязид заповядва: Без пленници! И около 40 хиляди мъже - военният елит на Европа, са изклани като животни.
***
На 1 януари 1443 г. папа Евгений IV обявява с „Кръстоносна була“ Варненския кръстоносен поход. Това е широк антиосмански съюз, чието начало е поставено през 1439 година с Флорентинската уния за защита на християните от османското нашествие. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария. Усилията за формиране на съюза са насърчени от успехите срещу османците на трансилванския войвода Янош Хуняди през 1441 – 1442 година. През 1443 – 1444 година папата, Венеция и Бургундия изграждат голям флот, който действа срещу османците в Егейско море и Проливите.
Войските под командването на полско-унгарският крал Владислав III Варненчик и трансилванският войвода Янош Хуняди освобождават западните български земи с градовете Ниш, Пирот и София, също Златица и Ихтиман. При Варна обаче търпят поражение, изтощени от тежката зима и преминаването на планините.
Всичко това се е случило. Не знам дали в бъдещия учебник по доброта и религия, сътворен от Светия синод, ще има нещичко за доблестните рицари или само за православна Русия, но днес чуваме неприятно малко за усилията на Европа да ни помогне в онези мръчни години. И да, папите и рицарите са преследвали някакви цели, като например установяване на католицизма, но за спасяване на християнските ценности. Това е важното.
Въпросните походи и сражения не са успели, но са доказали, че сме част от Европа, както сме част от нея и днес.
Забравихме ли, че Калояновата уния е договаряне между папа Инокентий III и българския цар Калоян през 1204 г., с което Калоян признава върховенството на католическата църква, а папата го провъзгласява за крал и му връчва корона и скиптър? И се възхищаваме на Калоян, че е силен и мъдър владетел, но рицарската кръв, пролята за България не е толкова важна...
Как го решихме?
И сега внимавайте. През последната мисия на братята Кирил и Методий в Рим през 867 - 968 г. те са приети от папа Адриан II, защото носят мощите на римския папа Климент I, които са открили в Херсон (Украйна) при хазарите. Това е единственият случай, когато папата напуска Ватикана, за да посрещшне братята. (В доктрината на Путин, която е негов аргумент за войната срещу Украйна) пише, че Кирил и Методий били там едва ли не на екскурзия,защото руснаците вече имали от столетия писменост и култура... При тази мисия на светите братя Адриан II признава официално глаголицата и я обявява за равна на гръцкия и латинския езици. Обявява също Константин-Кирил за свой съветник. Как ви звучи това? Чухте ли тези дни нещо по този въпрос?
И като стана дума…
В 11 войни на Русия с Турция – от 1568 г. до 1878 г. - руските владетели нито веднъж не са поставили въпроса пред Високата порта българския въпрос. Нито за спиране на издевателствата над православното ни население. Нито веднъж! Много от тези войни се водят на българска територия. Според руски дипломатически източници от онова време между 150 и 200 хиляди българи загиват, сражавайки се или помагайки като цивилно население на руските войски. Независимост получават Крит, Гърция, Румъния, Сърбия, части от Унгария и пр. Но не и българите. Нещо повече: Славим до небесата Санстефанския договор, който е нищо повече от формален подарък послучай рождения ден на руския император Александър II на 3 март.
Премълчаваме гузно, че Русия предава на турците ръководители на Велчовата завера в Силистренско, а тези българи, които са офицери в руската армия са измъчвани и заточени в Сибир. Русия арестува дори големия български революционер и капитан от руската армията Георги Мамарчев, вуйчо на Георги Раковски, след което е изпратен на заточение…
Освобождението ни се случва чак през 1878 г. Над сто са българските въстания и бунтове през последните десетилетия до тогава, а жертвите са огромни. Дори тях не знаем и не изучаваме както следва. Защото ще се докаже, че свободата не ни е дар, а извоювана с кръвта на хилади и хиляди българи.
Не ме разбирайте погрешно. Поклон пред всички руски, финландски, украински, румънски, полски и сръбски воини, паднали в Освободителната война. Но не мога да приема раболепието пред днешния Кремъл, който няма нищо общо с онези командири и войници. Освен това у нас не са загинали 200 000 руски воини, както твърди руската посланичка Елеонора Митрофанова. Според Уикипедия на руски език „убитыми в боях — 15 567 человек (из них: в дунайской армии ― 11 905 человек; в кавказской армии ― 3662 человека); умершими от ран — 6824 человек“. Това е. В Априлското въстание загиват над 30 000 души!
Чест и слава. Онази Русия ми е скъпа, но истината ми е по-скъпа, - ако позволите да перефразирам казаното от Аристотел за Платон…
Ето ви пример за това. На днешната дата през 1881 г. княз Александър Батенберг разпуска второто Обикновено народно събрание, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава служебен кабинет начело с руския генерал Казимир Ернрот. Само дето Ернрот не е руснак, а финландец - малка подробност...
Ще е цивилизовано, ако научим повече за Никопол и Варна, за двата кръстоносни похода, за рицарите, положили кости за свободата ни.
Дори бихме спечелили от това, защото при подходящ подход и повече публичност за онези събития, хиляди туристи биха посетили свещените места, където християни са воювали за други християни с благородна кауза.
Българин съм и затова искам да попитам: Кога сме изговорили толкова възхищения, до екзалтираност, за патриарх Евтимий, колкото за папа Франциск? Вероятно защото защитата на Велико Търново срещу нашествениците е нещо формално? А за отеец Сергий, игумен на Плаковския манастир, въоръжил и повел в бой монасите срещу турските части през 1835 година? Или за българските владици, най-активно участвали в спасяването на българските евреи? Защо патриарх Даниил без всякакъв повод слави руската църква и се снима с Митрофанова, но не споменава мъчениците на православието у нас?
Срам ме е.
Огнян Стефанов
П.П. Редно е да допълня, че допреди двайсетина години круизни кораби с чужди туристи по Дунав често спираха при Никопол и посещавата останките на крепостта и слушаха историята на европейския рицарски елит, сражавал се там. Днес това е забравено, а историческите места са обрасли с бурени и дори са непроходими. Но за МОЧА се вдига вой до небесата... До Варна има парк-музей на крал Варненчик. Изумителното е, че допреди дни по хрумване на образователното министерство ученици са водени в историческия парк на лидера на партия „Величие“ Евелин Михайлов с „образователна цел“, но не и в мемориала на Владислав Варнинчек…
Моля, подкрепете ни.





