Водещ психолог за ФрогНюз: Агресията е норма. Чалгаризацията разми границите

„Случаите, които вече се превръщат почти във всекидневие, очертават тревожна тенденция: насилието и рисковото поведение сред младите хора се превръщат в норма“.

„Този либерализъм, който се шири в нашето общество, води до така наречената себерегулация – разчитаме на самосъзнанието на хората“, обяснява д-р Димитрова.

„Сега освен пазара, се себерегулират и хората. Трябва да знаеш отчетливо кое е добро и кое е лошо, да умееш да поставяш границите сам, което не е лесна задача. Но законите често не се прилагат в пълната им сила, а оттам се поражда чувство за безнаказаност.“

Това, по думите ѝ, кара хората да вярват, че могат да правят каквото си поискат, без каквито и да било последствия. „Всички знаем за порочните схеми – пари или връзки, за да се измъкнеш. Това е част от социалната среда, в която растат младите.“

Социалното заразяване и медиите

Децата и тийнейджърите са изключително податливи на т.нар. „социално заразяване“, казва д-р Димитрова.

„Когато има един случай, който се раздухва в медиите, сред децата с деструктивна насоченост се заражда желание да станат известни. Понякога медиите правят лоша услуга, като показват извършителите и техните профили, и така тези млади хора трупат „дивиденти“ пред своите деструктивни групи.“

Тези групи, по думите ѝ, често имат „бандитско-мафиотски“ характер, със собствени норми и закони. „Много от тях тръгват от училищната среда – проблемните класове, с които аз работя от години.“

Училищната среда и необходимото обследване

„Необходимо е пълно обследване на проблемните класове и групи в цялата страна,“ категорична е д-р Димитрова.

„Даден е инструмент на училищните психолози и педагогическите съветници, чрез който може да се измерва какво се случва в проблемните групи. Това е програма, която нашият институт създаде за интервенция и превенция на агресията в училище.“

По думите ѝ, чрез този инструмент може да се идентифицират деструктивните елементи и с тях да се работи съвместно от страна на психолози, родители, полиция и детски педагогически стаи.

„В момента училищните психолози са крайно натоварени – във всяко училище има до двама специалисти, които отговарят за между 700 и над 1500 деца. Те се занимават основно с деца със специални потребности, което изяжда огромна част от времето им, а много случаи остават незабелязани. Абсолютно спешно е нужно обследване, за да се предотвратят бъдещи трагедии.“

Според нея в момента специализираните инспектори в детските педагогически стаи се обучават да работят с „локали“ около училищата, но усилията са недостатъчни.

„Трябва много по-масирано да се поставят граници и да се спре със свободията сред тийнейджърите. Кой слага границите? Възрастните.“

Родители и компенсаторно поведение

„Децата често търсят внимание чрез негативни постъпки,“ обяснява Димитрова.

„Когато родителите не могат да им обърнат време и внимание, компенсират с вещи – скъпи коли, подаръци. Това обаче не запълва емоционалната липса, а я усилва. Тийнейджърите започват да парадират чрез тези вещи, а вътрешната празнота се задълбочава.“

Социални и културни фактори

„Аномията, хроничната липса на норми в обществото, чалгаризацията – това са фактори, които пряко влияят на младите хора,“ подчертава тя.

„Медиите, политиците и институциите дават примери за агресия и безнаказаност, които подражателният модел автоматично възпроизвежда. Като виждат такова поведение у възрастните, младите мислят, че могат да го повторят. Това е основата на социалното научаване.“

Какво може да се направи?

Д-р Димитрова очертава ясен план за действие:

* Масово обследване на всички училищни класове и средите около тях.
* Съвместна работа на психолози и педагогически съветници с децата и родителите.
* Включване на полиция и детски педагогически стаи в превенцията.
* Поставяне на ясни граници и контрол от възрастните и институциите.
* Отговорно медийно отразяване на случаи на насилие.

„Ако това се направи,“ казва тя, „случаите на насилие и рисково поведение ще намалеят драстично, защото тийнейджърите ще видят, че се взимат мерки, че има граници и че това не е безнаказано.“

В думите на психолога има нещо много просто, но и много тревожно: агресията вече не е изключение, а симптом на общество без ясни правила.

Докато възрастните се самоуспокояват, че „децата просто са буйни“, границите се размиват все повече.

А когато границите изчезнат, насилието запълва празнината.

Констанца Илиева