К. Парамов пред Фрог: На път сме да станем Европейски Еквадор или Балканска Колумбия

Напоследък  те категорично са се самозатворили в себе си по една единствена цел като задача – оцеляването им като живот,  храна и здраве. От дневния ред на българското семейство са отпаднали толкова много приоритети, а мисленето им за демокрация е почти на последно място. Мисленето за политика вече е провокация за съзнанието като оценка за последиците от изминалия четвърт век.

Днес българина трябва сериозно да работи, за да оцелее. Хем знае, че живее най-бедно от страните в ЕС, хем трудно вярва в мечтаната по рано промяна. И никакви там мотиви за по висока култура, стандарт или кой знае за каква перспектива не го увлича. Явилата се пропаст между политиканстването на дребно и самата истина за неговото съществуване все по-често се увеличава. Успеха на което и да е начинание вследствие на конкретна политика, се оценява вече все по-сложно и противоположно. Всичко достигнато и представено като успех на определена политика се възприема като отрицание на времето, в което участват политици. Българина вече звучно уточнява, че достигането до „друго” ниво е само заради свързаност и сервилност със силните на деня. А силните на деня днес са действащите политици.

Те определят кой, кога и как ще успее да се развие, на кого ще слугува и как той утре ще се отчита. Тази взаимосвързаност прави политиката отрицаема дейност, която не помага за развитието на държавата, а гарантира успеха на кастите. Политическите партии и в дясно и в ляво съвсем манипулативно прокараха в живота на българите голямата лъжа. Съвсем цинично Костов даде старта на една шепа милионери под егидата на начеващата дясна политическа енигма. Съвсем подло Първанов устрои като свой наследник и дубльор Сергей Станишев да обяснява на БСП къде е равенство и братство. Сергей – това копие на регреса за лявото политическо обединение обезсмисли изцяло идеала за промяната на България. А от тук така формиралата се политическа класа между 1995 и 2005 година срази държавата из дъно. Защо?

Първо: Убиха традицията в последователността и стила на българското право и приложението на закона.

Второ: Разрешиха огромното забогатяване на шепа обвързани политически олигарси и преиначиха икономическия базис на българското стопанство.

Трето: Елиминираха създаването, развитието и успеха на средната класа. Чрез законите за българската земя и ликвидацията на кооперациите, „родиха” 500-600 ултра богати латифундисти, които гледат на България като бащиния.

Четвърто: И накрая, тази бързо прогнила и зависима политическа класа принуди милион и половина, два милиона българи да подкрепят други държави вместо България. Нашите гастарбайтери напуснаха родината, унижени и оскърбени, търсейки успеха си за прехрана и оцеляване. Така стотици и хиляди семейства се лишиха от щастието и възможността да бъдат заедно, да отгледат децата си или по традиция – своите родители. Така те поеха пътя към вторичната неизвестност на емигранта, бедняка и просяка.

А България остана само в сърцата им и заживя с голямата политическа лъжа. Повсеместната лъжа на левите дизайнери на промяната им донесе неимоверно голямо богатство. Елементарността на Станишев, наглостта на Първанов и неговите носачи, обезсмислиха конкретната и целева ангажираност за възприемане принципите на европейската социалдемокрация. Разни Стойчевци, Райчевци, Румен Петковци, през ден ни обясняваха как на първия етап държавата под мъдрото ръководство на Първанов е успяла. После ни обясняваха как през втория етап – те са успели. Но в България не се роди другата политика – тази на солидарността и гаранцията за сносен и нормален живот. Роди се огромната лъжа, небезизвестните кражби и присвоявания. Роди се диференциацията на кастите, родиха са латифундистите и огромната ненаказуемост. И най-вече – роди се голямата омраза. Цялата тази трудно приложима политика на политически разврат, гарниран с огромна наркомания и безскрупулна цигания ни праща другаде. Праща ни в неизвестността и непримиримостта към политиците и фалшивата им класа с тежката омраза към тях.

Запомнете това!

Испания в средата на миналия век водиха дълга война за утвърждаване на новото си начало. Но това не им попречи един ден да изградят паметник на всички онези, отдали живота си за държавата и бъдещето си.

Днес в България се мразим жестоко. Омразата на българите към политиците в държавата е най-тежкото предизвикателство към тях. Самозаблудата, че тя – омразата във времеви план би отминала и се заличила лесно е съвършена глупост. Ние българите сме изправени пред тежко предизвикателство на новото ни време. Ние трябва да отделим честните от нечестните. Трябва да знаем кои от богатите са забогатели с ум, сърце, съвест и работа, кои от богатите са станали такива с кражба и безделие. Ние сме изправени пред разделението на закона. Тоест трябва да осъдим всички, които са възползваха от безвремието на политиците, трябва да накажем всички, които се поквариха и пренебрегнаха държавата. А от тук идваме до най-важното!!! – С кого ще свършим всичко това? С тези политици, които днес ни убеждават в утопията си, или чрез други решени за конкретната замяна – по-скоро за директната подмяна.

Има ли в България хора днес, които са готови да инициират версия, модел и отговорност за това твърде тежко и крайно начинание – държавна промяна? Или ще си останем като днес – превърнали се утре в един Европейски Еквадор или Нова Балканска Колумбия, собственост на 20-30 семейства с около 1000 приближени носачи и перачи на пари, гаулайтери и слугини. Абсурдността на тези дилеми ни принуждават бързо да мислим, бързо да проектираме и търсим решение за Нова България. То се налага от тупика, в който се вкарахме сами заради политическата ни мимикрия. Именно тези самозаблуди и безнравствеността на онези, които избрахме да ни водят, ни задължават да потърсим и националният обединител.

Националният обединител като търсене – да, но стара политическа класа – не. Не случайно въпросите на деня за новите президентски избори опират само до един. Пак ли тях ще избираме? И не подценявайте никого, защото отговорностите пред България са големи.