Като подчертава, че българите са може би най-заинтересувани от отстраняването на полк. Кадафи, той е категоричен, че България не трябва да участва във военни действия и силно е резервиран към идеята военната операция да бъде отговорност на НАТО. 

„България е направила своя стратегически избор. Като част от евроатлантическото пространство ние трябва да имаме готовност за подкрепа на съюзническите мисии. Но тъкмо защото сме открит, честен и последователен съюзник, трябва да настояваме за единна позиция на ЕС и НАТО по основните предизвикателства. Виждаме, обаче, как търсенето на решения се измества в посока към отделни „оси и многоъгълници”, на различни издания на „коалиция на желаещите”. Не приемам тази тенденция. И сега, както преди години, ще подчертая, че не бих искал България да бъде поставяна в положение да избира между своите съюзници. Когато преди години казах, че не може и не бива да делим диктаторите на „добри и лоши”, на „наши и чужди”, получих много гневни реплики и обвинения. А тогава Кадафи не беше нито по-добър, нито по-малко диктатор. Тогава, когато някои сключваха изгодни сделки с него и търпяха капризите му. Не е въпросът само до Кадафи. Въпросът е да нямаме двоен стандарт. А може би и затова, че имаме нужда от постоянен дебат за ценностите и принципите, които ни обединяват”, пише още Георги Първанов.

Според него е трудно да се формулират „критериите за победа” в модерната война. „Ние обявихме участието на нашите бойци в Ирак за успешно. И те наистина се представиха достойно, с висок професионализъм, мъжки, по-добре от редица други контингенти. Но дали имаме усещането за победа; дали са успешно реализирани целите на коалицията? Не съм убеден”, смята президентът.

„Ако след сегашната война Кадафи остане, той ще налага своята представа за мира с още по-голямо насилие, със средствата на най-грубата разправа. Затова ако той бъде изправен пред трибунала в Хага, това не само ще бъде търсене на възмездие, но и шанс за развитието на страната и региона. Но и да бъде отстранен Полковника, вероятно без външни сили мирът не може да бъде опазен”, напомня Първанов.

По-нататък държавният глава разсъждава: „Днес е много по-лесно да започнеш една война, отколкото да я завършиш. Впрочем и юговойната, и военните действия в Афганистан, и операцията в Ирак, а сега и военната акция в Либия, започнаха без ясна визия за изхода, за това, което предстои след края на военните действия. А новата история ни дава нови факти за това, че военната част от стратегията е по-лесната. За пълната победа не е достатъчно да спечелиш войната, трябва да спечелиш и мира. Много се надявам протестиращите народи от Северна Африка и Близкия изток да поемат по демократичен път.Смятам обаче, че е дълбоко погрешен стремежът да се изнася демокрация по западен модел на изток”.

Статията на президента завършва с послеслова: „Освен „коалицията на желаещите”, се оформя и една друга тенденция на отношенията между партньорите – за „коалицията на нежеланите”. Политиката на някои от по-големите ни партньори по теми като Шенген, (а и не само по нея) подсказва подобно отношение. Но това е тема за друг разговор.