Изследванията показали 11-милиметров доброкачествен тумор върху хипофизата – малка жлеза в основата на черепа, която произвежда важни хормони.
Туморът се намирал непосредствено до каротидните артерии, които доставят кръв към мозъка, и до зрителните нерви. С нарастването му той започнал да притиска нервите и да стеснява периферното зрение на Хибърт. Освен проблемите със зрението той започнал да се спъва, да изпитва силна умора и замайване.
Операцията била сложна, тъй като туморът се намирал зад кост и плътна мембрана, а най-безопасният достъп до него не бил лесен за определяне. При подобни интервенции съществува 25–50% вероятност да не бъде отстранен целият тумор и 0,5–2% риск от увреждане на голям кръвоносен съд.
Именно тук се намесила разработената от изследователи от University College London система с изкуствен интелект. Тя анализирала в реално време видеото от операцията на отделен екран, следяла хирургическите инструменти и обозначавала местата, където вероятно се намират скрити кръвоносни съдове и нерви. Така технологията помагала на лекарите да определят по-сигурните зони за отстраняване на тумора.
Системата е обучена с помощта на стотици видеозаписи от операции на тумори на хипофизата, в които специалисти са обозначавали кръвоносните съдове и нервите. Според проф. Хани Маркъс изкуственият интелект е анализирал повече операции, отколкото повечето хирурзи биха видели или извършили през целия си професионален живот, и може да служи като допълнителен „експертен чифт очи“.
Лекарите подчертават, че AI системата не взема решения вместо тях – окончателният контрол остава изцяло в ръцете на хирурзите. Целта на екипа е в бъдеще технологията да се превърне в своеобразен „ChatGPT за хирурзи“, който да предлага експертни насоки в операционната, когато лекарят има нужда от тях.
След интервенцията Хибърт съобщава за значително подобрение. По думите му непосредствено след събуждането зрението му било много по-ясно, а през следващите осем седмици продължило да се подобрява. Върнали се и енергията му и нормалният му начин на живот.
Технологията е разработена от изследователи от UCL с финансиране от британския Национален институт за здравни и медицински изследвания и Google. След успешното първо приложение върху реален пациент екипът подготвя по-мащабно клинично изпитване.
