Според ERR, Талин разглежда три основни варианта: американската система "Пейтриът", израелската система "Прашката на Давид" и френско-италианска система. Традиционно ключовите въпроси са цената и времето за доставка.

Според предварителните планове, Естония очаква да получи първите системи не по-рано от началото на 30-те години на този век, което означава чакане от поне четири години. Що се отнася до бюджета, Министерството на отбраната на страната разглежда няколко сценария. „Минималният“ сценарий предвижда разходи от стотици милиони евро, докато „максималният“ сценарий предвижда над 1 милиард евро. Ако последният сценарий бъде реализиран, това би бил най-големият договор за отбрана в историята на Естония в сектора на противовъздушната и противоракетната отбрана.

Възможно е израелската „Прашката на Давид“, а не „Пейтриът“, да е фаворитът на Естония. Defense Express преди това изтъкна тази система за противовъздушна отбрана, като даде пример с Финландия, която стана първият експортен клиент на системата през 2023 г., като подписа договор на стойност 317 милиона евро.

Подробности за финландското споразумение не бяха разкрити, но вероятно то е включвало една огнева единица с множество пускови установки.

Ключовите предимства на „Прашката на Давид“ включват подобрен обсег, по-евтини ракети-прехващачи и потенциално по-кратки срокове за доставка в сравнение с „Пейтриът“. Системата в момента има двама клиенти за износ: Гърция, която се присъедини към Финландия през 2024 г. и също избра израелската зенитна система пред американския ѝ аналог.

В сравнение с „Прашката на Давид“, американският „Пейтриът“ изглежда значително по-скъп. Един илюстративен пример е договорът за Испания, за който Raytheon получи поръчка за 1,4 милиарда евро в края на миналата година. 

Друг пример е Дания. САЩ предложиха на Копенхаген една батарея „Пейтриът“ с три пускови установки, радар, команден пункт, 23 ракети и свързани услуги за приблизително 1,37 милиарда евро.