Пеканов: Кръговата икономика, биоразнообразието и ВЕИ са с повече средства в последния вариант на плана

Икономиката след дълбока криза има нужда от време, за да се възстанови, затова са важни публичните инвестиции, които имат притегателен ефект да докарат още повече частни инвестиции, посочи министърът. По думите му в новата версия са направени изчисления, че заложените 12.6 млрд. лв. за България ще задвижат допълнително поне 8 млрд. лв. частни инвестиции. Това е общият импулс, който ще дойде към икономиката ни в следващите 6 години по този механизъм, обясни Пеканов.

Има много глобални рискове, които подценяваме, и пандемията ни напомни за това, каза министърът. Климатичните промени и загубата на биоразнообразие също са такива рискове и затова навреме трябва да правим стъпки, каза той. ЕК заложи като приоритет в частта устойчивост да се търси зеления преход и дигиталната трансформация, които да ни подготвят за преодоляване на рисковете, посочи Пеканов. Тъй като политическата класа дълго време в България не е говорила за нуждата от зелен преход, той сега идва прекалено бързо за голяма част от хората, изглежда наложен от някъде и това обуславя страхове от социално-икономически рискове, обясни той.

В новата версия на плана седем пъти е увеличен бюджетът за програма за финансиране на ВЕИ на покриви на жилищни сгради. Заложени са мерки за подпомагане на либерализация на пазара на енергия и стимулиране използване на ВЕИ и на дребно.

В плана е засилена и частта за кръгова икономика, която не е била добре застъпена досега. Заложени са 117 млн. лв. България изостава в тази сфера, а има потенциала да води, коментира Пеканов.

Увеличени са средствата и за сферата на биоразнообразието. Загубата на биоразнообразие в момента се случва от 100 до 1000 пъти по-бързо от преиндустриалната ера и това може да има изключително вредни последствия за екосистемите и климата, посочи той.

Важна реформа, заложена в плана, е свързана с развитието на иновативните компании в страната. Предвиждат се промени в търговския закон в тази сфера, отбеляза министърът.

Пеканов припомни, че всеки един от проектите в плана трябва предварително да е защитен пред ЕК, че не уврежда околната среда. С това е свързано и отпадането на проекта за напоителни системи - той не отговаря на изискванията на ЕК за околната среда, обясни министърът.

Други две важни реформи в плана са създаването на Комисия за енергийно бъдеще на страната и на Съвет за икономически анализи, които да изготвят сценарии, на база на които да се взимат дългосрочните решения.

Атанас Пеканов апелира към политическите партии за приемственост по плана. Отбеляза, че е провел конструктивен диалог с експерти от "Има такъв народ", предстоят срещи и с другите политически сили. Има два отворени въпроса - бъдещето на въглищните региони и върховенството на закона, по които политиците трябва да стигнат до консенсус, посочи още той.

Представителите на гражданския сектор отбелязаха позитивите в последната версия на плана и включените техни предложения в него. Според тях планът е по-добър и по-амбициозен от предходния вариант.