След като сменихме календара с този за 2026, дойде логичното време и за ретроспекция на отминалата година в музикален план. Вече говорихме за концертите, които видяхме у нас, сега нека погледнем (и чуем) албумите, които излязоха през 2025 г. и е много вероятно да не са стигнали до плейърите ви.

Dax Riggs – “7 Songs for Spiders”

Персоналният ми фаворит за годината по ред причини. Първата е и най-личната – един от любимите ми гласове и артисти, във всяка една от групите, в които е пял и свирил. И най-вече солово. Тук говорим за луизиански фолк рок, облечен в топла меланхолия. Седемте песни са много малко след гигантската пауза от 15 години между последните два албума на Дакс Ригс и 10-те години, в които не е излизал на сцена. Той обаче е записал много повече, като е избрал тези седем, защото вижда и чува свързваща нишка в тях.

Bushfire – “Snakes Bite Tales”

Много е вероятно името на петорката от Дармщат да не ви говори нищо, въпреки че свириха и в София преди 11 години. Bushfire свирят тежък рок така, както подобава на банда от ъндърграунда – шумно, напомпано и юнашки. Нали се сещате за онзи израз – „Танцувай така сякаш никой не гледа“. Те свирят така – без да се съобразяват с тенденции и радиофоничност, Bushfire свирят хеви рок най-вече за себе си. Сигурно затова и толкова ги обичат малкото им, но верни фенове.

Buddy Guy – “Ain't Done with the Blues”

Един от последните големи живи блусари, Бъди Гай, издаде 20-ия си солов студиен албум на 30 юли, денят, в който навърши 89 години. Точно така, китаристът и певец тази година ще направи 90 и все така свири на живо и издава великолепен класически блус. Само чуйте “Been There Done That” и ще видите какво прави Бъди Гай от над 60 години. Чист, хубав, топъл, честен блус. И отнесе поредна номинация за „Грами“ за традиционен блус албум.

Robert Plant – “Saving Grace”

Ако човек свързва името на Робърт Плант само с титаничните Led Zeppelin, много е вероятно новият му албум “Saving Grace” да го свари неподготвен. Ако легендарна банда използваше блус стандарти и традиционни песни, за да ги напомпа с гръмотевичен рок, в соловата си кариера Плант по-скоро връща лентата и записва класически фолк, блус и блуграс. И докато много от динозаврите на рока издават в най-добрия безлични и излишни албуми, грациозността, с която Робърт Плант остарява е присъща само на шепа артисти. Албумът е колекция от песни на блус и фолк музиканти от началото и средата на миналия век, а Робърт Плант, в компанията на певицата Сузи Диан и групата, с която свири повече от 7 години ги превръщат в пъстър букет от красиви мелодии, подходящи за дълъг път, топла нощ и съзерцание.

Florence + The Machine – “Everybody Scream”

През 2023 г. Флорънс Уелч се подлага на животоспасяваща операция. Възстановява се и се обръща към фолклора на Албиона, езическият култ към женското начало. Темите в албума са увличащ вихър от поезия, вещерство, фолклорен ужас, мистицизъм и магия. Непогрешимият ѝ инди фолк рок, с пауър поп и барокови нюанси никога не е звучал толкова всепомитащо, сурово и едновременно с това хипнотично. Флорънс изкарва на показ грубата и свирепа страна на женствеността, нейната мощ, но и притегателност – такава каквато е виждана от езическите времена до днес. Не е чудно, че го издаде на 31 октомври – не просто Хелоуин, ами и езическият Сауин, езическият празник на келтите, на който воалът между животът и смъртта изтънява, годината отминава и зимата навява мъртвешки хлад. “Everybody Scream” не е просто поп музика; това е ерозия на мита за недосегаемата богиня, от която се ражда много по-истинско, кървящо и първично същество.

Музикалната палитра на отминалата 2025 г. включва още десетки, ако не стотици чудесни албуми, за които просто няма как да откъснем нужното време и дигитално пространство. Те са там, чакат да ги открием и да слушаме. А новата година вече е тук и носи пълни кошници с музикални дарове.

Текст Ивайло Александров