Петър Чолаков: Смъртоносният капан на българските улици

Кошмарът по пътищата в България продължава - въпреки шумните мерки, предприети от институциите след ужасяващата катастрофа на бул. "Черни връх", предизвикана от Георги Семерджиев в началото на юли. Тогава бяха убити две млади жени.

Вчера, 13 септември, осемнадесетгодишна пияна и дрогирана шофьорка помете пет коли в София. Този път жертви няма, но когато все повече водачи сядат зад волана след употреба на упойващи вещества, трагедията е въпрос на време.

В началото на септември, 33-годишен почерпен сватбар рани 8 души, някои от тях тежко, и загина в катастрофа, която причини в "Панчерево" с бялото си БМВ. Случаят е особено забележителен: трупът дори не може да бъде изследван за употреба на алкохол. Уредът използван за тази цел, газхроматографът в Александровска болница, който е най-модерният в страната, не работи вече месец. Николов е залавян за употреба на алкохол през 2008 и 2012. Той има 20 акта от пътна полиция.

Звучи познато?

Когато в България излизаш навън, трябва да знаеш: отиваш на бойно поле.

Съвестта ти работи, спазваш съвестно правилата, вярваш в нуждата на законност… Няма значение. Като нищо може да станеш част от мрачната статистика, следващата жертва, сграбчена и премазана в асфалтовия капан. Едната му челюст са корумпираните институции, другата - безотговорните, агресивни водачи.

От началото на 2022 тежките катастрофи в България са над 4000, загиналите са над 300, ранените - повече от 5000. По-добре е близките на жертвите да не се надяват, че ще получат възмездие.

През 2020 Кристиан Николов уби журналиста Милен Цветков - под влияние на наркотици и шофирайки с превишена скорост. През март 2022 той бе осъден на 9 години затвор. Според адв. Л. Рангелов, не е изключено Николов да излезе на свобода само след 3-4 години. От присъдата се приспада от времето, в което лицето е било под домашен арест. Делото все пак започна на втора инстанция; прокуратурата иска по-тежка присъда (15 години лишаване от свобода).

Тази година случаят "Семерджиев", както и други подобни на него, накара институциите, попаднали на прицела на медиите и обществото, да се задействат. Служебният правосъден министър Иван Демерджиев обяви "линеен подход" за спиране на войната по пътищата и разпореди 13 мерки, в които се предвижда включването на хиляди служители за осигуряване на безопасността по пътищата.

В края на август от МВР обявиха, че "хиляди пияни и дрогирани водачи са на пътя"; за кратък период от полицията установиха 1460 човека, шофирали след употреба на алкохол и 731, карали под въздействие на наркотици. От МВР съобщават, че от началото на акцията са проверени над 370 000 превозни средства.

Как обаче да ни успокоят тези мерки?

От министерството запретнаха ръкави след като се случи непоправимото. В случая със Семерджиев се оказа, че десетки полицаи, включително поне двама началници от пътна полиция, са му помагали. Остават съмненията за прокурорски чадър над бившия футболист, сочен за наркопласьор на Таки и полицейски информатор.

Разкритията бяха направени с огромно, престъпно закъснение. Десетки представители на институциите, наред с "полицайката" Симона Радева, не само не са направили нищо, за да озаптят Семерджиев, а са го закриляли. За мен те са съучастници. Те носят вина за смъртта на двете жени.

Наскоро се запознах с шофьор на такси, който ми разказа за "среща", която имал със Семерджиев. "Бившият футболист" му се ядосал, защото го изпреварил на Околовръстния път. Семерджиев препречил с колата си пътя на таксито. Излязъл на платното. Размахал пистолет. "Жената, която возех на задната седалка, се разплака от страх", разказа ми шофьорът на таксито. "До момента, в който Семерджиев извади пистолета, снимах с телефона. После се вцепених и го прибрах."

В крайна сметка Семерджиев прибрал пистолета - явно решил, че ги е "респектирал" достатъчно. Седмица след това станала катастрофата на "Черни връх".

Откъде тръгва проблемът?

Дали сега предприетите от МВР мерки ще имат някакъв ефект? Едва ли. Той ще е по-скоро повърхностен. Първата причина за това е следната: става дума за дългогодишни, дълбоко вкоренени порочни практики.

Втората: повсеместният нравствен упадък. Голяма вина за това има колапсът на институции като семейството, които би трябвало да посочват на децата здравословните граници на тяхното поведение. Има неща, които не трябва да правиш; думи, които не трябва да изричаш - дори да няма законова санкция, която да те спре. Агресията, императивът, че този, който "се наложи", е прав, а отстъпилият непременно е "слабак", са заразни. Разпростират се навсякъде като метастази.

Политическата нестабилност през последните години е допълнителен, негативен фактор. Как да бъдат третирани прогнилите крайници на системата, когато изпълнителната власт има толкова краткотраен живот, когато шефовете в МВР се сменят през няколко месеца, а всеки от тях прави поредни, повсеместни рокади?

Опасявам се, че призракът на смъртта ще продължи да вилнее все така безпощадно по нашите пътища.

Петър Чолаков, DW