Осем от най-големите петролни компании са генерирали печалби от над 90 милиарда долара само за три месеца, сочи анализ на Guardian. Причината е, че конфликтът в Иран доведе до рязко покачване на цените на енергията и рязко покачване на световните цени на петрола до най-високи нива над 126 долара за барел. В същото време климатичната криза, предизвикана от емисиите, причини смъртоносни горещи вълни.
Неочакваните печалби от войната отново предизвикаха призиви към петролните и газови гиганти като Saudi Aramco и BP да платят за екологичните щети, причинени от „печалбата от човешкото страдание“, и да финансират бърз преход към възобновяема енергия.
Най-голямото прекъсване на доставките на изкопаеми горива в историята на пазара почти удвои общите печалби на компаниите. През същия период миналата година те са генерирали малко под 50 милиарда долара. Активистите предупреждават, че милиони домакинства са оставени да „плащат цената“ под формата на по-високи сметки и климатичен хаос.
Данните сочат, че осемте петролни компании, Aramco, BP, Shell, Equinor, TotalEnergies, Eni, Chevron и ExxonMobil, са реализирали печалба от над 700 000 долара всяка минута през пролетното тримесечие. Докато пазарните им оценки са се увеличили с около 600 милиарда долара до над 3 трилиона долара, температурите са се повишили толкова, че доведоха до серия от смъртоносни горещи вълни. Те са станали по-чести и по-тежки от изгарянето на изкопаеми горива.
Научен анализ, публикуван миналия септември, за пръв път свързва пряко въглеродните емисии от най-големите компании за изкопаеми горива в света с критични периоди на горещо време. Според него емисиите от всяка една от 14-те най-големи компании са били достатъчни, за да причинят повече от 50 горещи вълни, които иначе биха били практически невъзможни.
Най-големите печалби от петрол през пролетното тримесечие бяха реализирани от държавната петролна компания на Саудитска Арабия, Aramco. Тя отчете 34% увеличение на нетния си доход за тримесечието до над 33 милиарда долара, въпреки че инфраструктурата ѝ беше повредена от удари с дронове и ракети от хусите и иранските сили.
Според базата данни Carbon Majors, производството на изкопаеми горива на Aramco я прави отговорна за повече въглеродни емисии от която и да е друга компания в историята, следвана от Chevron и ExxonMobil, а Shell и BP са в топ 10. Саудитска Арабия от десетилетия води успешни усилия за блокиране и забавяне на международните действия в областта на климата.
Сред последиците е най-тежката гореща вълна в историята на Европа, определена от учените като „невъзможна“, ако не беше причиненото от човека глобално затопляне. Смята се, че около 20 000 души са загинали поради екстремните температури само през май и юни.
Южна Корея и Япония също преживяха рекордни температури до 42,5°, като Корейската метеорологична агенция инструктира хората „незабавно да спрат всички дейности на открито“. Климатичната криза повиши температурите в голяма част от Африка през юли. Глобалното затопляне прави всяка гореща вълна по-интензивна, а покачващите се температури убиват по един човек на минута по света, според доклад в Lancet от октомври.
„По целия свят бедствията, причинени от климата, достигат кошмарни размери“, каза ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стил. „Това, което трябва да се направи, е ясно: по-бързо да се откажем от въглищата, петрола и газа, да увеличим мащаба на възобновяемите енергийни източници и да защитим хората там, където последиците вече са най-силни.“
Поредицата от горещи вълни в Европа изсуши почвите и доведе до екстремна суша. Засегнати са хранителните запаси – царевица, слънчоглед, зеленчуци. Очаква се да бъдат загубени най-малко 9 милиона тона зърно, като Обединеното кралство е изправено пред най-лошата си реколта в историята.
Сушата доведе до мащабни горски пожари във Франция, Испания, Португалия и Гърция, които причиниха щети за милиарди евро. Пожарите водят до рязко увеличение на токсичното замърсяване на въздуха. В САЩ и Канада пожарите от 15 до 23 юли са довели до около 4000 смъртни случая в рамките на една седмица. Климатичната криза влошава пожароопасното време, а животът на около 1,5 милиона души годишно се скъсява заради дима от горски пожари.
В Южна Азия климатичната криза ускорява екстремните валежи – въздухът, който е с 1°C по-топъл, задържа 7% повече вода. В началото на юли в Чатограм, Бангладеш, паднаха над 40 см дъжд за 24 часа, което доведе до внезапни наводнения. Наводнения и свлачища отнеха човешки животи и препитание в Пакистан и Индия. Десетки смъртни случаи има и в северозападен Китай, където хиляди хора бяха евакуирани поради силни бури.
