Според анализ на германското икономическо издание „Капитал“, цитиран от БТА, причините за това са няколко.
Макар Иран да ограничи трафика през Ормузкия проток и доставките от Близкия изток да намаляха значително, недостигът беше компенсиран от по-висок добив в други части на света, натрупани резерви и отслабващо глобално търсене. Данни на консултантската компания Rystad Energy показват, че през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е спаднал с над 40% спрямо предходните месеци. В същото време производители от Южна Америка, Северна Америка и Норвегия са увеличили значително доставките си, като особено силен ръст е отчетен в Бразилия и Венецуела.
Съществена роля са изиграли и високите запаси, натрупани преди началото на кризата. Китай например използва периода на по-ниски цени, за да увеличи покупките на руски петрол, което позволи на страната да разполага със значителни резерви и да компенсира част от по-слабите доставки от Близкия изток.
Според експерти обаче най-важният фактор се оказва спадът в търсенето. По-високите цени на енергията, по-бавният икономически растеж и мерките за енергийна ефективност са довели до намалено потребление в редица сектори. Най-силно засегнати са авиацията и нефтохимическата индустрия, а в Китай все повече пътници предпочитат високоскоростните железници пред самолетния транспорт.
Паралелно с това се ускоряват и структурните промени в енергийния сектор. В Китай електромобилите вече доминират при новите регистрации на автомобили, а в Европа продажбите им продължават да растат с бързи темпове. Разширява се и използването на термопомпи и други технологии, които намаляват зависимостта от изкопаемите горива.
На този фон анализаторите поставят под въпрос дали световното потребление на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди конфликта. Според Rystad Energy войната е ускорила процесите на диверсификация и електрификация, а още през 2027 г. на световния пазар може да се появи излишък от суров петрол.
Експертите отбелязват, че макар част от бъдещото производство да бъде насочено към възстановяване на стратегическите резерви, както държавите, така и потребителите все по-активно търсят алтернативи на петрола. Именно тази промяна в поведението може да се окаже най-дълготрайното последствие от кризата в Близкия изток.
