Според Goldman Sachs при втория сценарий барел „Брент“ може да достигне 100 долара – това би намалило световния растеж с половин процентен пункт и би увеличило инфлацията с почти един процентен пункт през следващата година.

Но тази криза няма да се отрази по един и същ начин на всички.

САЩ – частично защитени от енергийните шокове

Развитието на добива чрез хидравлично разбиване превърна САЩ в нетен износител на енергия, но страната не е напълно изолирана. Цената на бензина вече се е увеличила с около 20% – това ограничава бюджетите на домакинствата.

По-високите цени на горивата натоварват авиокомпании, круизни оператори и индустрия, макар и да подпомагат американските енергийни компании. Ако „Брент“ се задържи около 80 долара за барел, инфлацията може да нарасне с 0,2 процентни пункта, а растежът да спадне с 0,1 пункт, сочат оценки на Oxford Economics.

Персийският залив под натиск

По правило регионът печели от високите цени на петрола, но блокадата на Ормузкия проток ограничава износа и намалява добива. Краткотрайни сблъсъци могат да свият икономиките с до 2%, а продължителни – с около 15%, според Capital Economics.

Особено уязвими са Кувейт и Катар, докато Саудитска Арабия и ОАЕ могат частично да компенсират загубите чрез тръбопроводен износ. Туризмът също страда – броят на международните посетители може да падне с до 27%, или загуба до 56 милиарда долара, изчислява Tourism Economics.

Европа под нов енергиен натиск

Продължителното поскъпване на енергията заплашва европейското възстановяване. ЕС внася около 58% от изкопаемите си горива. Въпреки че повечето страни не купуват директно от Близкия изток, глобалните цени влияят на техните пазари – газът в Европа поскъпна с над 50% само този месец.

Инфлационният натиск в еврозоната може да е три пъти по-силен, отколкото в САЩ – Италия е сред най-засегнатите заради зависимостта си от втечнен газ от Катар. Все пак повечето анализатори не очакват повторение на кризата от 2022 г., когато цените на газа надхвърлиха 300 евро за мегаватчас.

Азия – резерви и защита

Китай разполага със стратегически петролни запаси от над един милиард барела и инвестира във възобновяема енергия и електрически автомобили. Япония и Южна Корея имат значителни резерви, но азиатските икономики, разчитащи на втечнен природен газ, остават уязвими.

Някои държави вече ограничават потреблението – Южна Корея и Тайланд въвеждат тавани на горивата, Мианмар разпределя горивото с купони, а Пакистан и Филипините налагат работни и училищни ограничения.

Русия се възползва от енергийната криза

Конфликтът повишава търсенето на руски петрол – Москва печели икономически и засилва позиции спрямо Китай, Индия и други. САЩ временно смекчиха ограниченията за купувачите на руски петрол. В момента той се търгува над 59 долара за барел – нивото, необходимо за балансиране на бюджета.

Латинска Америка и Канада – потенциални бенефициенти

Страни с големи петролни ресурси като Канада, Бразилия и Венецуела могат да увеличат растежа си от високите цени на енергията. Въпреки това икономистите предупреждават за повишена инфлация заради по-скъпите горива и транспортни разходи.