По-лоша от всички предишни, взети заедно: МАЕ предупреди за невиждана енергийна криза

По думите му светът никога досега не е преживявал толкова мащабно прекъсване на енергийните доставки. Причината е рязката ескалация на напрежението след военните удари на Израел и САЩ срещу Иран, в отговор на които Техеран почти напълно блокира корабоплаването през стратегическия проток.

Последиците вече се усещат по целия свят. Цените на петрола се задържат над 100 долара за барел, след като рязко скочиха заради конфликта. Въпреки че развитите икономики като европейските държави, Япония и Австралия също ще понесат сериозен натиск, най-застрашени остават развиващите се страни. Там ефектът ще бъде многопластов – по-високи цени на енергията, поскъпване на храните и ускоряване на инфлацията.

В опит да овладеят ситуацията, миналия месец страните членки на Международната агенция по енергетика се договориха за най-голямото в историята освобождаване на стратегически петролни резерви. Част от тези количества вече са пуснати на пазара, докато процесът продължава. По думите на Бирол, въпреки значителното освобождаване – около 20% от запасите – в резервите все още има приблизително 1,4 милиарда барела.

Той отбелязва, че бързата реакция на агенцията е оказала успокояващ ефект върху пазарите, като цените на петрола са по-ниски в сравнение с пиковите нива от предходната седмица. Въпреки това анализатори предупреждават, че освобождаването на резерви може да не е достатъчно, за да компенсира напълно недостига. Според оценките глобалното предлагане може да бъде увеличено с 4–6 милиона барела дневно, докато дефицитът достига 5–8 милиона барела.

Бирол подчертава, че тази мярка е само временно решение. Ключът към стабилизирането на пазара остава възстановяването на трафика през Ормузкия проток. Дори и при бързото му отваряне обаче, ще е необходимо време, за да се нормализира световната търговия с енергийни ресурси.

Най-сериозно засегнати са икономиките в Южна и Югоизточна Азия, които разчитат на внос на енергийни суровини, както и някои производители в Близкия изток, като Ирак, които губят ключови приходи от износ.

Създадена през 1974 г. след петролната криза от 1973 г., Международната агенция по енергетика обединява 32 държави и играе централна роля в координацията на глобалните усилия при енергийни сътресения. Днешната криза обаче поставя на изпитание дори този утвърден механизъм за реакция, като подчертава колко уязвима остава световната икономика от геополитически конфликти.

Големите кризи от миналото

За да се разбере мащабът на предупреждението на МАЕ, трябва да се върнем към най-големите енергийни сътресения в съвременната история.

Първият петролен шок през 1973 г. избухва, когато страните от ОПЕК налагат ембарго върху износа на петрол към САЩ и техните съюзници заради подкрепата им за Израел по време на войната Йом Кипур. Цените скачат четирикратно, светът се сблъсква с недостиг на горива и рецесия, а понятието „енергийна сигурност“ се превръща в ключово за глобалната политика.

Само няколко години по-късно, през 1979 г., вторият петролен шок е предизвикан от революцията в Иран. Макар реалният недостиг да е ограничен, паниката на пазарите води до рязко поскъпване на суровината и нова вълна от инфлация, която принуждава индустрията да търси по-ефективни решения.

Третият голям енергиен трус идва през 2022 г. след инвазията на Русия в Украйна. Този път фокусът се измества към природния газ, като Москва използва доставките като геополитически инструмент. Европа се изправя пред рекордни цени на електроенергията и отоплението, а цели индустрии са принудени да ограничат или спрат производството.

Днешната ситуация обаче се различава съществено. Ако през 1973 и 1979 г. става дума основно за петрол, а през 2022 г. – за газ, блокирането на Ормузкия проток засяга едновременно и двата ресурса в глобален мащаб. Още по-тревожно е, че за този маршрут практически няма пълноценна алтернатива. За разлика от кризата през 2022 г., когато Европа успя частично да компенсира руския газ с доставки на втечнен газ, подобен обходен вариант сега не съществува.

Именно този комбиниран ефект – мащаб, география и липса на алтернативи – превръща настоящата криза в потенциално най-тежкия енергиен шок в модерната история.