Петровден е!

Петровден е един от най-големите християнски и народни празници, защото съчетава религиозните и народните традиции от миналото до днес.

На 29 юни Православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Според житието му, Свети Петър е един от 12-те апостоли, първият Христов ученик, първоначално – обикновен рибар на име Симеон. Именно Христос му дава името“Кифа“ /на еврейски/ или Петър /на гръцки, означаващо камък. Когато залавят Христос, Св. Петър три пъти се отрича от него, за което после дълбоко съжалява. По време на император Нерон е осъден на смърт чрез разпятие, като сам иска да го разпнат с главата надолу, защото не е достоен на еднаква смърт със Спасителя. Умира на 75 години, на 29 юни, 67 г.

Същия ден намира смъртта си и Св. Апостол Павел /посечен е с меч/, на когото българската традиция отрежда неканонично честване на следващия ден – 30 юни, макар и не повсеместно. Първоначално Свети Павел е езичник /фарисей – член на еврейска секта/, който участва в гоненията на християните. По време на едно от пътуванията си, той ослепява, но след това чрез Божие чудо, зрението му се възвръща. Излекуван, той се покръства и става най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е „апостол на езичниците“.

В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, Св. Елена или Огнена Марина. Петър е по-могъщ и носител на светлото, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям от Павловден. Той разрешавал на земеделците да работят на полето /обикновено до обяд/, защото неговият ден е началото или средата на жътвата, но да не е важна земеделска работа.

В този ден народът казва, че и Св. Петър хващал сърпа. На Петровден се принася жертвено животно в чест на светците- коли се пиле, което се пече или вари на курбан. По традиция на този ден завършват двуседмичните Петрови пости и се отговява с младо петровско пиле.