Пламен Димитров: Изборите - стабилизация на електоралните нагласи, които произвеждат нестабилна политическа ситуация

Единственото изключение е „Възраждане“, които вървят нагоре с 40% спрямо това, което взеха през октомври 2022 г. Малка изненада е връщането на Слави Трифонов в парламента, но и в неговия резултат няма революционна промяна – 3,83% на миналите избори, срещу 4,13% сега, това е увеличение с едноцифрен процент.

Показателен е и фактът, че реалните проценти от вота не се различаваха много съществено от това, което показваха социологическите сондажи преди него. Социолозите познаха, че силите между първия и втория са изравнени, че „Възраждане“ и ДПС ще се борят за третото място, а БСП ще бъде пета. Това е така, защото те топяха своите сондажни инструменти в тиха вода, а не в лавата на изригващ политически вулкан, както беше през 2021 г.

Коалицията с „Демократична България“ не помогна на „Продължаваме промяната“ да се върнат на върха. Вчерашният вот е ясен знак, че Кирил Петков и Асен Василев достигнаха своя електорален таван още при първото си участие на избори през ноември 2021 г., след това вървят надолу, но в никакъв случай не са в режим на свободно падане, както това се случи на Слави Трифонов след лятото на 2021 г. Осъзнаването на факта, че вече не са възходяща сила, вероятно ще направи Петков и Василев по-сговорчиви по въпроса за бъдещо коалиционно правителство с ГЕРБ.

Вчерашните избори са първата важна крачка към „слепването“ на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Тепърва предстои спойката между тях да става по-здрава на фона на задаващите се през есента местни избори. Накрая коалицията ПП-ДБ може да се превърне в един политически субект, така както това стана със самата „Демократична България“, за която все по-рядко си спомняме, че не е партия, а коалиция от три различни формации. Иначе казано – политическата кутия, в която се вмества прозападният либерален електорат, ще придобие нови очертания.

Може да звучи парадоксално, но според мен на тези избори най-голям повод за радост има БСП. Четата на Корнелия Нинова се представи по-слабо, отколкото на вота през октомври м.г. (8,97% сега, срещу 9,3% тогава), но важното е, че нейният главен конкурент „Левицата!“ се провали. Ако Мая Манолова, Татяна Дончева и няколкото изгонени от БСП активисти бяха прескочили 4-процентовата бариера, това би било ясен знак за сериозно вътрешно преразпределение в левия политически лагер. Сега този сценарий е блокиран, под ръководството на Нинова БСП ще се продължи да се рони, но няма да се разцепи на големи блокове.

От тук нататък накъде? Шансове за съставяне на правителство има. ГЕРБ се нуждае от него, за да подпечата официално излизането си от двегодишната политическа изолация.

ПП-ДБ пък едва ли могат да разчитат на по-добри позиции за договаряне на коалиция след още едни предсрочни избори.

ДПС са ясни – те са поизгладнели от дългото пребиваване в опозиция и са готови да се съюзят с всекиго (без Копейкин, разбира се).

Не знам обаче какъв би бил отговорът на Корнелия Нинова, ако я поканят в някаква широка коалиция. Може би и тя все още не е решила.

И накрая да отчетем влиянието на фактора „Румен Радев“. Все по-нелогично изглежда двете най-големи формации да подаряват за дълго цялата изпълнителна власт на президента, при условие, че България е парламентарна република, а той въобще не се е явявал на парламентарни избори. Има и външен фактор в лицето на партньорите ни от ЕС и САЩ, които биха предпочели да видят редовно правителство. Но за този фактор знаем само посоката на натиска, каква е неговата сила е неизвестно, поне за мен.

Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество