Плевенчани пишат на партиите и държавата: Благодарим ви за грижите!

Ако си помислихте, че става дума за пророчество на леля Ванга за Плевен - грешите. С горните редове Марко Поло е описал град Убар в Оман още преди векове. През 1992 г. археолози открили града и го кръстили „Пясъчната Атлантида“. Сега мястото се пълни с туристи.

Такава ли ще е съдбата и на Плевен? Много вероятно. За поредна година, някога процъфтяващия град, е на воден режим, а жителите му и тези в околните села плащат луди пари за въздуха, който фучи в сухите им чешми. Политици и чиновници прибират златните такси и живеят пребогато.

Плевенчани обаче сме окумуш и знаем, че с бунтове, сопи и лопати няма да постигнем нищо, затова задействахме тактиката "възхвала гениалността на партиите и държавата". Седнахме и написахме открито писмо до големците в София.

Благодарим на партиите и държавата за майчинските грижи, които полагат за нас, непослушните плевенски елементи. Посипваме си главите с пепел, че години наред избирахме кмет не от правилната партия. Заслужаваме да отворят Белене, дето се вика... 

Вместо да ни накажат обаче, партиите и държавата ни спряха водата. По този начин те ни отвориха широко затворените (немити) очи. И проумяхме, че да нямаш вода има и предимства. Не губиш време сутрин и вечер за досадни процедури като миене на зъби, вземане на душ, подмиване – знаете след какво - и прочие. Децата си лягат с мръсни крачета, червени устни и бузки от лютеницата, а потните им тела са спасени от отвратителните струи на душа.

Всички тези екстри се отнасят за болници, детски градини, учреждения, предприятия, домове и пр. По селата плъзнаха змии, гущери и чат-пат водоноски от бившите казарми.

Притиснати в ъгъла, се сетихме за приказката на Ран Босилек за неволята. Вместо да чакаме наготово парламент, министерства и ВиК холдинга да дойдат да ни оправят водата, си размърдахме мозъците да измислим алтернативи за нашия умиращ, но все още симпатичен град.

Например президентът Румен Радев. Нека помоли турския си iş arkadaşı Ердоган, по договора с "Боташ" да бъде докарвана вода до Плевенско. И без това плащаме милиарди неустойки, а газ няма - поне да пуснат вода. Турците имат исторически спомен от Плевен, макар и не съвсем приятен, но всичко е минало. Освен това Радев е възпитаник на военното училище в Долна Митрополия, все някакъв сантимент покрай начални учителки и медсестри може да е останал в него.

Като споменахме историята... В Лондон 5 улици се казват Плевен. Защо външният ни министър Георг Георгиев да не удари една жица на британския си колега Дейвид Лами и да измислят дали не може да се възползваме по някакъв начин от Темза? Абсурдно е, знаем, но откъде да знае човек. Британците са били най-голямата империя в историята, може да измислят нещо хитро.

Някои все още наричат Плевен "град на българо-руската бойна дружба“. Само че няма как да искаме вода от Путин, защото той ни обяви за неприятелска държава и по-скоро би ни завладял, отколкото освободил. Макар, че между двете понятия май няма голяма разлика... 

Скъпи и прескъпи управници! Ако тези предложения ви се струват тъпи, можете поне да осигурите ваучери за намалялото население, с които потните трудови хора, децата и пенсионерите, през уикендите да посетим близки общини, където има СПА-центрове. Да се позамием и да извъртим прането. Ще напълним и тубите.

Стигаме до язовир „Черни Осъм“. Наясно сме, че такъв няма да има. Той е нещо като чудовището от Лох Нес - говори се за него, излъчват се репортажи, но никой не го е открил. Пари се наливат в митичния язовир, но вода оттам няма да потече. Честно.

Стигаме до нещо голямо. От времето, когато комунизъмът щеше-аха да победи. През 1986 г. Тодор Живков подписал постановление за изкопаване на плавателен канал от река Дунав до Плевен. Чрез река Вит. Специално са създадени Хидровойски. Изливат се бетонни блокове във Вит, недалеч от рафинерията „Плама“. Те са още там! Да се отпуснат 2 млрд лева – един за присвояване от вас, партиите, и един за строежа. Хем Плевен ще стане пристанище на Дунав, хем жителите ще се уредят с вода за миене, пиене и поливане. Рай.

Ще се намерят хора, които ще нарекат това писмо смешно. Тези, които са на режим като нас обаче, ще ни разберат. Хващаме се като удавници за сламка, макар, че не останаха водни площи, където да се удавим…

Присмехулници ни подиграват, че проф. Николай Овчаров щял след време да направи сензационно археологическо откритие в района на крепостта Сторгозия до Плевен – запазена поцинкована кофа. Каменното гюле, дето го откри онези дни на Перперикон, ще бледнее...

Историци пък шушукат, че Плевен нямало да падне през 1877 г., защото ген. Тотлебен нямало да може да взриви водния вал на р. Тученишка и да залее голяма площ от града и Осман Паша да се предаде. Ако тогава дереджето с водата беше като сега, войната наистина можеше да има съвсем друг изход… К'во нещо е водата, майка му стара.

Пишем това писмо, защото положението е офсайд, системата е Халифакс, жените плачат, пищят децата…

Големият художник и публицист Илия Бешков, чието име носи Художествената галерия в Плевен, е казал: „Хората обикновено пеят за свобода, но малцина пеят като свободни“. Защо се сетихме?

Разказа: Огнян Стефанов

П.П. Ето имената на хората, които храбро се борят Плевен да е това, което вече е.

Д-р Валентин Христов, кмет на Плевен. 

Климент Тодоров - управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Плевен.

Иван Иванов от БСП - министърът на регионалното развитие и благоуствойството Иван Иванов. 

Митко Първанов - икономически директор на ВиК – Плевен.

Мариана Георгиева - шеф на направление „Производствено-техническо“ във ВиК - Плевен.

Ръководството на "Български ВиК Холдинг" ЕАД. Управителен съвет и Надзорен съвет. УС: Лозко Лозев (председател), Ирена Георгиева-Денева (изпълнителен член), Владимир Бибов и Атанас Бояджиев (членове). Надзорният съвет включва: Ивелина Василева (заместник-председател), както и Аглика Виденова, Тодор Байчев и Владимир Златков (членове).

Николай Абрашев – областен управител на Плевен. 

Манол Генов - министър на околната среда и водите.

Запомнете ги.