Плевнелиев: Бях от първите, осъдил руския подход спряво Крим

Това заявява президентът Росен Плевнелиев в интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг", цитирано от Бгнес.  В него той заявява, че "голяма грешка на Русия винаги е била да подценява европейските правила. Сега Русия трябва да научи, че в Европа има силни институции и желание за спазване на процедурите на правовата държава", посочва държавният глава като допълва, че вярва че накрая Южен поток ще бъде изграден.

За украинската криза Плевнелиев напомня, че е бил " един от първите европейски президенти, който ясно осъди руския подход спрямо Крим. Русия казва на Европа и на САЩ, че великите сили би трябвало да решат за Украйна. Това е политика от 19 век. Опасно е. Украинският народ трябва сам да реши своето бъдеще, а не някакви велики сили", уточнява той.

За опасността от газова криза, президентът напомня, че хранилището за газ в северозападна България е пълно на 80% и може да покрие нуждите за 40 дни. "Но това не променя факта, че ние получаваме 87 до 90% от нашия газ от Русия. Малките отклонения се получават от нашите собствени добиви в Черно море, които са непостоянни, но при всички случаи ще бъдат изчерпани след години. Отдадохме много концесии за търсене на залежи от газ пред нашите брегове и сме оптимисти, че предприятия като "Тотал" от Франция или "ОМВ" от Австрия, на които възложихме тази задача, ще открият такива залежи, но това разбира се не променя нищо в краткосрочен план, казва президентът.

Той подчертава, че споразумението за Южен поток е подписано през 2008 г. "Освен договор за изграждане на тръбата, трябваше да бъде подписано и споразумение за пренос на газ. За съжаление установихме, че случаят не е такъв. Към момента разходи са твърди, но приходите са неясни. Когато оттеглилото се правителство на предишния министър председател Пламен Орешарски през лятото с едно от последните си служебни действия въпреки реакцията на ЕС даде разрешение за строителство за Южен поток, но приходите на България за преноса на газ не са подсигурени и до днес", посочва Плевнелиев.

На въпрос за изнесените от служебното правителство части от договора с Газпром, президентът казва, че има кореспонденция между Газпром и Българския енергиен холдинг, която предава всичко на Министерство на икономиката, където след това са разработени съответните законови предписания. "Това беше по времето на правителството на Българската социалистическа партия и неговия министър председател Орешарски. Пред нашите очи в периода от февруари до май 2014 г. имаше стремеж тези промени в закона да минат през българския парламент. За щастие не се стигна дотам, възкликва Плевнелиев.

Според него сега първо трябва да има едно цялостно решение на Европейската комисия и на всички участващи в Южен поток държави. След това Русия и България трябва да договорят и подпишат споразумение за пренос на газ. Става въпрос за това, какво получава България за преноса на газ и как това да бъде юридически гарантирано.

Той подчертава и възможността за "реално диверсифициране на газовите доставки към Европа" чрез "южния коридор", през който трябва да тече газ от Азербайджан и евентуално от Туркменистан през Турция на запад. "Ние подписахме договор, според който България от 2020 г. може да купува един милиард кубически метра газ от Азербайджан през интерконектор с Гърция, това би било повече от една четвърт от българските годишни нужди от газ", подчертава президентът.

На въпрос за атомната енергетика и изграждането на нови мощности Плевнелиев заявява:

Една втора атомна електроцентрала би произвеждала 2000 мегавата ток и ще ни струва 10 милиарда евро. Само за 1,5 милиарда евро ние можем да разработим програма за енергийна ефективност и саниране на сгради, с която страната ще спести същите 2000 мегавата ток. За това дори вече е осигурено и европейско финансиране. Половината от българите живеят в лошо изолирани панелни сгради от комунистическо време. Като министър на регионалното развитие и благоустройството санирах пробно 50 такива сгради. Разходите за отопление намаляха с 40% чрез мерки за топлоизолация", казва той и добавя, че " за съжаление в България все още има политици, които вместо в европейска програма за енергийна ефективност искат да влеят 10 милиарда евро в руска атомна електроцентрала, от която българското население почти не печели".

На въпрос за доклада по "Визия 2020", представен от него на срещата на върха на НАТО, в който става въпрос за "тотална пропаганда на руската политика" и "открита информационна война" срещу България Плевнелиев казва буквално: " Ние искаме да виждаме като партньор една страна, дала Чайковски, Толстой и Достоевски на света. Но фактите показват, че днес ние си имаме работа с една друга Русия – с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник. Всички европейци спечелиха от падането на Берлинската стена – свобода, демокрация, перспектива. Владимир Путин вижда падането на стената и рухването на Съветския съюз обратно като катастрофа, и от това произтича интерпретация на историята, която принципно се противопоставя на Европа и нейните ценности. ЕС е иновативен проект, при който голяма Германия и не толкова голяма България стоят равноправни една до друга. В света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за 19 век, когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война все пак е, че всеки народ, дали голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени", заявява Плевнелиев.

За прилагания вече 7 години след присъединяването към ЕС механизъм за сътрудничество и контрол, чрез който се наблюдава правосъдната реформа, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, Плевнелиев установява: "като президент на България и аз казвам, че този механизъм трябва да остане толкова дълго в сила, колкото е необходимо за страната ни. Той ни помогна да наложим някои смели реформи, но реформата на нашата правосъдна система още не е завършена. Това трябва да продължи, като механизмът за контрол играе важна роля".

Президентът е критичен и по отношение на усвояването на евросредства. "Фактите от Европейската сметна палата показват, че нередностите при използването на средствата от европейските структурни фондове в България са сравнително малко", казва той и посочва как сред проектите, съфинансирани от ЕС е автомагистрала Тракия, която свързва София с отдалечения на 370 км Бургас на Черно море. Това оживило българския туризъм, защото пътуването от София до черноморското крайбрежие сега траело само 4 часа. България наваксвала и "в европейско сравнение". През 2007 г. БВП на глава от населението бил 35% от тогавашния среден за всички държави членки, днес той възлизал на 47%. "Това има връзка най-вече с усилената работа на българите, но и с умно вложените средства от структурните фондове. За контрол върху тяхното използване ЕС има много силни механизми. Комисията може да провери проекти далеч назад в годините и да накаже грешното използване на средства. Бих си пожелал държавните пари на България също толкова точно да бъдат проверявани, както европейските средства. За държавните средства за съжаление има малък контрол, това е друг свят", констатира Плевнелиев.

На въпроса "как въобще правителството на една държава членка на ЕС стигна до идеята, да направи медиен магнат шеф на тайните служби?" Плевнелиев отговаря: "Това решение бе взето от Сергей Станишев, настоящ шеф на ПЕС и тогавашен председател на БСП, която от скоро бе дошла на власт в София. Освен българите и европейските социалисти можеха да си поставят въпроса, що за политика всъщност прави техният лидер в собствената си страна или се опитва да прави. Коалицията от социалисти и ДПС, която възникна през 2013 г., без писмено коалиционно споразумение, се основаваше на една политика на тайните споразумения. Такава една тайна политика води до подобни персонални решения. ДПС в Европейския парламент се числи към Фракцията на либералните партии, които се обозначават като проевропейска партия, която е за членство на България в НАТО. Защо тогава тя искаше да назначи един медиен магнат, който не се ползва с доверието на западните власти за шеф на българската тайна служба? Нашата тайна служба ежедневно обменя информация със службите на другите западни държави. Ако кандидатът на предишното правителство бе станал шеф на тайните служби, това би бил грандиозен скандал, който щеше да застраши членството ни в НАТО. На тази двойна игра трябва да бъде сложен край. Времето на тайната политика зад кулисите трябва да отмине", посочва Плевнелиев.