Плуват ли корабчета? Цариградският скандал подозрително напомня за „яхтената афера“ от 2003 г

Не питам сериозно, просто изтъквам потенциалния абсурд Русия да разклати кабинет, който на практика изпълнява основните ѝ искания в двете фундаментални за Кремъл посоки – енергетиката и военно-промишления комплекс. Пресният скандал с Очите/Бенчев наистина има потенциал да свали кабинета, но не заради Белене. Залогът вероятно е контрабандата през Турция, каналите за която са създадени още през 70-те години на миналия век от КГБ и Държавна сигурност с помощта на турската мафия. Зародишът им е добре описан тук и тук.

Очевидно контролът над тези канали периодично се сменя. И нарочените за смяна се съпротивляват с всички сили. А силите им, както се видя, обхващат всички партии и всички нива на властта. В състояние са да накарат дори един премиер-бабаит да пропусне златна възможност да уязви коленичилия си в поза партер основен опонент. „Ако очаквате да нападна г-жа Нинова, няма да го направя. Решението в такива случаи е веднага гонене, махане, и готово. Местните организации винаги могат да направят някоя беля“, изненадващо миролюбиво каза Борисов на 7 август 2018 при инспекция на строежа на магистрала Хемус. След неговото всеопрощаващо изявление дежурните обвинители на ГЕРБ – Тома Биков и Антон Тодоров, замлъкнаха. Скри се и централният защитник на БСП Кирил Добрев. Медиите, които са под техен контрол, вместо да разчепкат случая, го сметнаха за приключен.

Следствието обаче – и в прекия, и в преносния смисъл на думата – тепърва предстои. И тъй като Борисов е изпуснал духа от бутилката, а не е трябвало, сега се опитва да го вкара отново вътре.

Днес в обикновено добре информирания за ъндърграунда вестник се появи описание на случилото се, което ми звучи достоверно. Явно събитията са се случили в последователност, обратна на представената ни от МВР и специализираната прокуратура. Акцията срещу бандата на Митьо Очите е била планирана във време, когато разследващите са знаели, че Очите заедно с Бенчо Бенчев и Несрин Узун ще е в Турция, за да стане ясна връзката му с тях. Очите всъщност не е бягал, а е отишъл на купон с любовницата си, организиран от Узун. Заповедта за задържането му от Интерпол и среднощното звънене до турския вътрешен министър е било за драматизъм – или за доказване международното могъщество на Борисов. А може и за двете. Всъщност бандитът е бил косвена жертва, истинската цел са били Бенчев и Узун. Чрез тях е трябвало да стане публично известна симбиозата между БСП, ДПС и престъпния свят, а ГЕРБ да се вживее в ролята на народен обвинител и пазител на морала в политиката. Превантивно или предизборно, скоро ще разберем.

Планът е изпълнен перфектно с неволната помощ на много наивните или много самонадеяни жертви. Засечката обаче започва оттук. ГЕРБ тъкмо тръгва да извлича медийните дивиденти от този безспорно скандален случай, и вместо „Напред! На нож!“, вождът дава команда „Отбой!“ Няма как това да е негово лично желание. И като знаем коя партия е атакувана, кой и откъде ѝ дърпа конците, и как този #Кой неведнъж успешно е скърцал със зъби на Борисов, не може да не видим дългата ръка на Москва.

Развитието на скандала започва подозрително да напомня за „яхтената афера“ от 2003 г. Тогава на мястото на Очите беше Иван Тодоров-Доктора, на мястото на специализираната прокуратура – главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, а на мястото на Бенчев, Узун и третия още неоткрит общински съветник – министрите на НДСВ Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Пламен Петров. Все още не съм съвсем сигурен кой е на мястото на Спас Русев.

Да припомня някои подробности от този забравен скандал. След като на 18 април 2003 г. контрабандист номер 1 – Доктора, бе неуспешно взривен на Цариградско шосе, в багажника на Мерцедеса му криминалистите намериха куфарче с различни скъпи предмети, документи, както и тефтер със списък на хора, на които Докторът е давал пари. Твърдеше се, че са намерени и снимки, направени на яхта в пристанище, оказало се Монако. За снимките не се говореше нищо, докато в. „Труд” не написа за тях. Впоследствие стана ясно, че източник на информацията му е …главният секретар на МВР Бойко Борисов. Тогава той громеше контрабандните канали и западните служби го награждаваха с безброй значки, потупвания по рамото и “Конграчулейшън, дженерал!“

Няколко дни след публикацията в Спас Русев проговори: „Миналата година (2002), беше през ваканцията за 24-ти май, поканих на яхта семействата на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други приятели за кръга на Формула 1 в Монако. Съжалявам, че дадох повод момчетата да бъдат атакувани в една компроматна война”. Пак по същото време Мирослав Севлиевски заяви, че „става дума за кукловоди, които са на много високо ниво, над нивото на самите участници в скандала, а интересите също са били огромни, за да почнат да дърпат конците”. Според Севлиевски целта бил Милен Велчев, тогава финансов министър, но покрай него изгорели той и Пламен Петров. За една бройка да отгърми и Бойко Борисов, който на 20 април 2003 докладва на Симеон за снимките (ако не се лъжа, „Труд“ писа същият ден за тях!), а на 25 април 2003 подаде оставка, която Симеон не прие. След години Борисов призна: „Това е случаят, заради който подадох оставка. „Контрабандист номер 1, Иван Тодоров – Доктора, финансов министър, парламентарен шеф, транспортен министър и перач на пари – ”Амигото”, играят карти на яхта в Монако и гледат заедно състезания! Не можеш да кажеш, че тези хора случайно са се събрали там”.

Ами не беше случайно. На 18 юни 2004 г. със съгласието на премиера Сакскобурготски министър Николай Василев продаде 65 % от БТК и третия мобилен оператор „Вивател“ на „Вива Венчърс” за 230 млн. евро при експертна оценка на компанията 1,2 млрд. евро. Тогава се твърдеше, че собственик на „Вива“ е американският инвестиционен фонд „Адвент“, но впоследствие се оказа, че той има само 13%. Скоро телекомуникационната ни компания се озова в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, който чрез СИБанк, от която притежаваше 34 %, първо купи почти всички акции на БТК, пуснати на борсата, а впоследствие чрез покупката на „Вива венчърс“ – и цялата компания. Западни медии многократно писаха, че капиталите на милиардера идват от руската мафия – не просто „първият милион“, но и парите, които инвестира из цяла Европа. Знаем колко близка е руската мафия до КГБ.

Бьорголфсон бе доведен в България от…Спас Русев.

„Яхтеният скандал“ бе „оперативно мероприятие“. Ако схемата му се повтаря 15 години по-късно, значи, че отново тече голяма битка между определени групировки, свързани с мафиотски структури, зад които стоят министри, политици, депутати, полицаи, а мощни кукловоди им дърпат конците. Включително на Бойко Борисов. Значи и че кукловодите нямат особено богато въображение. Но с политическа класа и организирана престъпност като българските то не им и трябва.

Остава да видим какъв друг залог има освен контрабандата. И в яхтения скандал, и в цариградския, имаше нещо повече от контрабанда. Зад всяко „нещо повече“ в България стои Русия. В комплект с част от „българските“ партии – и може би с участието на арестуваните в Истанбул.

Калин Манолов