Почина композиторът, създал песента ”Лудо младо”

Бояджиев беше творец, от когото са се учили мнозина наши известни музиканти.

Роден е на 1 март 1926 година. Завършил е право в Софийския университет. Учи композиция при Димитър Ненов.

Първата си авторска музика написва за Кукления театър в София през 1946 година, а за Българската кинематография – през 1948-а. През 1950 година пише инструментални пиеси за голям оркестър. От 1952 г. сътрудничи на Радио София като композитор, въпреки че застава пред микрофоните му за участие на живо още като ученик в трети клас, през 1936 година.

В много от своите песни Бояджиев използва елементи от градския и селския фолклор: „Сън сънувах”, „Любили сме”, „Еньовден”, „Гатанки-ладанки”.

Особено плодотворна е съвместната му творческа дейност със „Щурците” – („Звън”, „Празник на цветята”, „Двете битничета”).

Автор е, заедно с Петър Ступел, на обичана филмова музика – включително за най-популярните сериали през 60-те и 70-те години: „Капитан Петко Войвода”, „На всеки километър” и „Изгори, за да светиш”.

Член е на Съюза на българските композитори и негов секретар (1980-85) и председател на Творческия фонд на СБК. Удостоен е с орден „Кирил и Методий” - ІІ степен (1972) и със званието „Заслужил артист” (1980).

Атанас Бояджиев е първият носител на голямата награда на конкурса „Златният Орфей” през 1969 година за песента си „Сън сънувах”. Същата година печели и телевизионния конкурс „Мелодия на годината” с „Любили сме”, в изпълнение на дуета Маргрет Николова - Петър Петров.

Редом с „Бялата птица”, „По-добре късно, отколкото никога”, „Песен за чайката” и „Ропотамо”, сред най-обичаните му песни си остава „Лудо младо” по текст на поета Богомил Гудев, с когото бяха дългогодишен творчески тандем. Първоначално песента се нарича „Откъде да взема сила”.

През 90-те се оттегля от музиката. 

Поклонението пред тленните останки на Атанас Бояджиев е в събота, 13:30, в църквата „Св. Седмочисленици” в София.