Почитаме Св. св. Константин и Елена, най-светлият празник и на нестинарите

Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда християнската религия като официална във Византия. Неговата майка Елена е построила няколко манастира в земите, където е живял Христос, открила е и кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно - бик, овца - се извършва до църквата на специално място – курбан.

Освен че почитаме Св. Св. Константин и Елена, това е и най-светлият ден за нестинарите. Връзката открихме в една стара странджaнска приказка.

Било много отдавна, когато Господ все още ходел сред хората и се занимавал с техните дела. Но вече имал нужда от помощник. Дълго се чудил как да избере най-подходящия. Накрая решил да запали огън до небето и да извика всички ергени. Изчакал огънят да стане на червена жарава. Тогава казал на момците, че който влезе и потанцува върху жаравата с боси крака, той ще бъде неговият помощник. Всички гледали със страх огъня и никой не смеел да се събуе. Докато не се появил един смелчага на име Константин. Той изпълнил желанието на Господ, без да се нарани от огнения танц, и станал негов помощник.

След време Константин пожелал да се ожени. За да бъде достойна избраницата, Господ подложил на същото изпитание всички моми. Отново само една девойка приела и изтанцувала огнения танц. Името й било Елена. Оттогава денят носи името и на двамата – Константин и Елена, а българите играят нестинари!