Подривната дейност на Кремъл у нас и взривовете на оръжейни складове: Подновиха европейски заповеди за арести

Руските шпиони са пребивавали у нас с фалшиви документи за самоличност и са били ангажирани с взривяването на продукцията на “Емко” на Емилиян Гебрев, който бе отровен. Оръжейният търговец стана обект на покушение през април 2015 г., но в продължение на години разследване на случая нямаше. Такова започна, едва след отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с “Новичок” през 2018 г. 

Разкрития около случилото се с Гебрев направиха разследващите журналисти от Bellingcat. Те свързаха случаите на случайни взривове в складове за боеприпаси у нас и в Чехия през 2014 г. с действията на агенти на ГРУ. Всъщност стана ясно, че в операцията на ГРУ, свързана с взривовете в Чехия, са участвали най-малко шестима агенти на звено 21955. Те са пътували под дипломатическо прикритие до Будапеща, което се намира на около пет часа път с кола от оръжейния склад. Всичко се е случило малко преди самата експлозия. Поне един от тези дипломати до България няколко месеца по-късно - в дните, когато Емилиян Гебрев е отровен.

Въпросният период на взривовете в складовете на Гебрев започва през 2011 г., когато избухва склада в село Долни дол. После има взрив до село Иганово. Последният взрив е от 2020 г. в “Арсенал” край Мъглиж. През 2021 г. прокуратурата видя връзка и обедини случаите като основната версия е опит да се ограничи износът на “Емко”. 

Всъщност за такава връзка помогна много Чехия. Тогава от прокуратурата направиха “обосновано предположение”, че има общо между отравянето на Гебрев взривовете в чешки военни складове през 2014 г. и 4 "сходни" инцидента във военни заводи и складове в България в посочения по-горе период. После обаче развитие нямаше.

СГС констатира, че „хронологията на извършените процесуално-следствени действия сочи, че през последните три години дейността по събиране на доказателства е видимо динамична и всеобхватна. По време на същата, в качеството на обвиняеми са привлечени шестимата обвиняеми, за които се иска издаване на разрешение, извършени са процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед проверка на съмнения за активност на български граждани и съпричастност към тази престъпна деятелност, като са събрани и множество доказателства по отношение на шестимата обвиняеми“.

Във връзка с изложеното СГС е разрешил на СГП да издаде Европейски заповеди за арест спрямо шестимата обвиняеми. Определението на СГС е обжалвано пред Софийски апелативен съд (САС), но САС потвърждава решението на първата инстанция, с което е дадено разрешение на СГП да издаде Европейски заповеди за арест спрямо обвиняемите.