Поетът Кирил Кадийски за Фрог: Никулден

НИКУЛДЕН

Тая заран край княжевската „Бира-скара”

срещам внезапно бай Киро каруцара.

– Къде тъй – му викам – с тая нова премяна?

– Не се казва премяна, а вече промяна

и аз смених бирата с гръцка мастика.

– Странен преход на това му се вика!

– Преходът свърши, сега сме в промяна!

– Че какво пък толкова ново настана

в тая наша стара, прастара държава?

– Не само настана, но и продължава!

Не виждаш ли – вика ми бай Киро каруцара –

изчезнаха вече тиквите от пазара.

Няма ги вече ония камари,

тук-там ще се мерне по някоя – стари,

от ония, свинските, дето само прасета

ги лапат... Чакай, че ми падна каскета,

макар че каскетите у нас трудно падат,

колкото и да се буни и да реве площадът.

– Прав си, бай Киро, но и въпрос възниква:

къде я вече най-голямата тиква?

– Спотайва се, кюта, щото катурната,

много скоро ще трябва да влезе във фурната,

демек в пандиза!

В него трудно се влиза,

но и лесно излиза,

стига чистачката на портала

да не те цапардоса с парцала.

– В пандела ли? – питам... – Ами в пандела,

То вече кампанията се е подела,

ама надали! Не вярвам, едва ли ще може...

Макар че знаеш ли... А дано! А дай боже!

И забърза бай Киро към Княжевската черква,

че без вяра човек направо изперква!

Днес е Никулден. И Господ припрян

е понесъл към фурната най-големия шаран –

българския народ!...

Народе-е-е-е!

Кирил Кадийски