Поетът Кирил Кадийски напуска българския ПЕН*. Слиза на спирка ”Народен театър”!

Предполага се, че хора, членуващи в една организация, при цялото им творческо разнообразие, са обединени от едно: отношението към нравствеността и отстояването на гражданските позиции.

Според Кадийски обаче през последните години се е стигнало до снижаване на критериите и това е довело до разпиляване на интелектуалната енергия и до колабиране на клуба.

"Мила Анджи, скъпо Здравче!

Не иронизирам, още по-малко интимнича, използвам обръщения, които притеснително често могат да се срещнат в общата кореспонденция на българската секция на международната организация ПЕН.

Както казва Анджито, „ние сме писатели (sic), а не съдии”. Сигурно е искала да каже съдници. Аз пък не съм и адвокат. Но човек е длъжен да защитава поне собственото име. От няколко години, откакто имах неблагоразумието да възстановя членството си в ПЕН, наблюдавам неща, които, меко казано, ме впечатляват, да не кажа силно притесняват. Излишно е да споменавам туткането, докато се изрази позиция относно събитията в Беларус, клизмата, с която излезе на бял свят заклеймяването на „специалната военна операция” и опитите успоредно с това да се направят някои метани. Ето сега и срамното многоседмично пасуване във връзка със скандала в Народния театър, още повече желанието да се застане на неправилната страна. Вътрешни работи – ще кажат някои, едни имайки предвид театъра, други българския ПЕН.

Но ето че излизаме отново на международното поле. Не намирам логика в това българският ПЕН да откликне избирателно на повика на международната организация да се протестира срещу насилието над колеги по света. Повече от ясно е, че тези, които отправят зов да се протестира срещу потъпкването на човешките права и отнемането на личната свобода, са много добре осведомени за всеки от предложените да получат нашата подкрепа. Изхвърлянето на един от тях, в случая Асанж, говори не само за липсата на каквато и да е съпричастност, но и поставя под съмнение самата обективност на Международния ПЕН. Представяте ли си какво ще бъде изумлението там, когато получат писмото с „корекцията” на международната позиция и с тази – вече странна – молба: „Ще Ви бъдем благодарни, ако уведомите нашите колеги от всички национални ПЕН центрове и международния PEN каква е позицията на българския ПЕН по този изключително важен въпрос”. Дали ще се досетят, че тази „позиция” е такава, само и само защото е „българска”. Терзанията на чорбаджи Ненко Балдьовеца – и аз деца имам, и аз жена имам! – пред пловдивския мютесариф не са достатъчен повод, още по-малко извинение, за да предадеш Априлското въстание.

Здравче, а ние „като изключим Асанж” и „така имаме съгласие”, не ставаме ли предатели, не се ли включваме автоматично в редовете на всички ония по света, които „имат съгласие” с душителите на свободното слово. Пък ако ще те да се спотайват не само в покоите на сарая, а и в сянката, хвърлена от Статуята на Свободата!

И Емил Зола – като нашата колежка писателка – едва ли се е имал за прокурор, но е извикал: „Аз обвинявам!”

Защото е бил истински писател.

Уведомявам ви, че отлагането да напусна българския ПЕН, замразяването на членството ми и неучастието във взаимните похвали и дори самовъзхвали, беше една илюзия от моя страна. Не искам да бъда част от общност, която застава на страната на тия, срещу които сме призвани да се съпротивляваме, за да не кажа високопарната дума борим. Напускам ПЕН с облекчение, но и с известна горчивина: това ли е българският ПЕН? Там, където в конвенционала са били проф. Иван Шишманов, Боян Пенев, Александър Балабанов, Багряна, Дора Габе, Елин Пелин, Константин Константинов и гласът им се е чувал по международните форуми, днес се клатушка увеселителен влак, в който пътуват (всъщност клатят вагоните на място) някои Поети, Есеисти, Новелисти – нямам списъка под ръка, за да кажа кои (повечето от които)...

Аз слизам на спирка „Народен театър”.

Кирил Кадийски

*ПЕН-център – организация на писатели от България, част от международното семейство ПЕН