Поетът Кирил Кадийски за войната пред Фрог: Не стига вече

След онова непоправимо, което се случи часове по-късно, случва се и бог знае докога ще се случва, чудовищно и сякаш немислимо за времето и мястото, в което живеем, след абсурдното в своята конкретност деяние – една страна да нападне друга съседна страна, населена не само с братски народ, но и с твоя собствен отчасти, а в повреденото ти съзнание – изцяло с твоя, след този, повтарям, безпрецедентен нео-нероновизъм, един приятел поет ми писа, също упреквайки ме: „А ти, Умникът, проповядваше, че нападането на Украйна е само внушаване на страх!”

Почувствах се безсилен в моята наистина наивност. Отговорих му: Уви, така ми се щеше да е. Така щеше да е, ако Западът не беше развързал ръцете на Путин. А Джо Байдън дори го подбутна напред в гърба: „Америка няма да воюва с Русия!” Америка може да има всякакви интереси, но няма право да се изплюва така в надеждите на украинците, че ще бъдат защитени! Щели да слагат начело на НАТО жена! Че защо? Столтенберг я върши добре тая работа. След като подрънка с меч по щита на Марс, сега като паднал от Марс призовава Путин да седнели на масата на преговорите. Добра предпазливост, но трябва да е и още по-предпазлив – като сяда самият той, да гледа на стола на Столтенберг да не се е намърдал вече самият Путин. Той е способен на такива мюзиферлъци.

Измамен е тоя свят. Нас ли ни мамят, ние сами ли се мамим?! Навремето колегата Борислав Джамджиев (и той поет, лека му пръст) в добре написан очерк за появата на Путин на политическата сцена написа: „И да не забравяме, че Путин произлиза от думата „път”, а не както си мислят повечето българи. Ако е така – видя се докъде доведе тоя път Русия, а скоро може би ще набута и света. Ако не е така – и българите да познаят нещо.

Ако си внимавал в часа по история – продължих с нравоученията си към моя приятел (между другото отличен готвач) – щеше да видиш, че нещата се повтарят – същият този Запад развързва някога и ръцете на Хитлер (с разните преговори и споразумения, Чембърлейновци и пр.) – Судетите, Австрия (може да е било и в обратен ред), Данциг , Полша и накрая СССР.

Сега – Крим, Донецк, Украйна, Молдова и после... ЕС – новия СССР – Европейкия съюз (поне в оная част от бившата Източна Европа.) Америка и Англия ще помагат (само логистично - логично е!) на нападнатия ЕС, но той няма потенциала на бившия СССР (и като човешка маса, и като природни ресурси) и едва ли ще се стигне до ръкостискане между НАТО и САЩ на някой мост на Москва река (Новата Елба). И няма да има Нижно-Новгородски (нов Нюрнбергски) процес. И Путин няма да схруска в килията ампулата с цианкалий. Остава предположението (с пожелателен характер) новият Цезар да извика пред мавзолея на Ленин, преди да се свлече в ботушите на гвардейския караул: – И ти ли, Шойгу, брате мой?! И Червеният площад да си заслужи името.

Не ми се и мисли, макар че мога да мисля! А ти не можеш да мислиш и пак размишляваш. Гледай си поезията. Там си по-добър (от мене поне!).

Освен като добър готвач, ще трябва да се изпедепцаш и като добър фурнаджия (не намеквам за фурнаджийска лопата!) – да изпечеш питата за руснаците, няма да ги посрещаме с твоя джуркан боб, я! Печено момче си, ще се оправиш. Пък аз пак ще го отнеса. Когато (преди половин век!) ме изключваха от комсомола, ме третираха като проводник на западни влияния, сега муу казват евроатлантик, днес някои малоумници ме вземат за про-руски настроен, дойдат ли отново руснаците, дано не си сред тия, които ще извикат ликуващо: Сам се NАТОпи! Натовец такъв!!!

Какво да правя, като съм бил винаги такъв един смOTAN.

Кирил Кадийски