Поглед отвън: Изборите в Северна Македония през западните медии и българската връзка
Седем кандидати се борят за до голяма степен церемониалния пост на вота в сряда, 24 април. Тъй като за категорична победа са необходими повече от 50% от 1,8 млн. регистрирани гласоподаватели в страната, почти сигурно е, че състезанието ще премине във втори тур, който ще се проведе на 8 май заедно с парламентарните избори. Избирателната активност на втория тур трябва да бъде поне 40%, за да бъде резултатът валиден.
Според проучванията на общественото мнение двамата лидери са досегашният президент Стево Пендаровски, 61 г., който се стреми към втори петгодишен мандат с подкрепата на управляващите социалдемократи, и Гордана Силяновска Давкова, 70 г., която е подкрепяна от дясноцентристката основна опозиционна коалиция ВМРО-ДПМНЕ. Силяновска Давкова за втори път ще се стреми към президентския пост, след като през 2019 г. го загуби от Пендаровски.
Двамата се разминават в подхода си към горещия въпрос за членството на Северна Македония в ЕС. Страната е кандидат за членство в европейския блок от 2005 г., но години наред беше блокирана от съседна Гърция в спор за името на страната.
Това беше решено през 2018 г., но оттогава България блокира кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС в спор за езика и културното наследство. София заяви, че ще вдигне ветото си за членство в ЕС само ако Скопие признае българско малцинство в конституцията на страната.
Преговорите за членство в ЕС със Северна Македония - и с другата кандидатка Албания - започнаха през 2022 г. и се очаква процесът да отнеме години.
Пендаровски призова за промяна на конституцията, която да включва българското малцинство, докато Силяновска Давкова настоява преговорите с ЕС да се водят в нова рамка и публично не се ангажира с въпроса за промяна на конституцията.
Пендаровски заяви, че ако получи втори мандат, "ще се посвети на изграждането на политика на нов реализъм по пътя ни към ЕС".
Силяновска Давкова е съгласна, че страната ѝ принадлежи на ЕС, но настоява за дълбоки реформи. "Освен от реформи в системата и съзнанието, имаме нужда и от визия, лидерство и активна ангажираност с експертиза в самия процес", каза тя при представянето на програмата си.
Корупцията е другият основен въпрос в съзнанието на избирателите.
"В тази страна има епидемия от корупция, която е засегнала всеки сектор, всяка организация, и само чрез разкриване на корумпираните участници можем да започнем да помагаме на страната да се справи с тези проблеми", заяви посланикът на САЩ в Скопие Анджела Агелер през декември миналата година, когато обяви разширяването на американския списък с лица, заподозрени в корупция в Северна Македония, пише още "Асоошиейтед прес".
Един от кандидатите за президент - Стевчо Якимовски, кмет на Карпош, община в столицата - е включен в списъка на лицата, определени от Държавния департамент на САЩ като замесени в корупция и поради това нямащи право да влизат в САЩ.
Якимовски не е обвинен в престъпление в Северна Македония, а държавната избирателна комисия заяви, че посочването от Държавния департамент не засяга правото му да се кандидатира за поста.
Както Пендаровски, така и Силяновска наблегнаха на борбата с корупцията в предизборната си кампания.
"Съдебната система е далеч от независима, съдебните реформи са партийни", заяви Силяновска. "С властта се злоупотребява за корупция, кражби и лично обогатяване, а отчетност, разследване и наказание няма, освен за някои от най-ниските етажи на властта. Обществените поръчки са раково заболяване'.
Пендаровски заяви, че борбата с престъпността е най-висш приоритет.
"Смятам, че силата на организираната престъпност беше подценена, и съжалявам за това, защото нямаше достатъчно смелост и упоритост в борбата с организираната престъпност и корупцията", каза той.
Въпреки че президентът няма право да влияе върху решенията на изпълнителната власт, той може да предлага съдии за конституционния и върховния съд на страната. Парламентът обаче има последната дума при избора на съдиите.
Сред другите кандидати за президент са професорът по право Биляна Ванковска, която се кандидатира от лявата партия "Левица", и кметът на северния град Куманово Максим Димитриевски.
Двама представители на етническото албанско малцинство в страната също се кандидатират: настоящият външен министър Буяр Османи от Демократичния съюз на албанците, който е част от управляващата коалиция, и Арбен Таравари от опозиционна етническа албанска партия.
ФрогНюз
Моля, подкрепете ни.