Пожарът в Белоградчишко не е овладян. Спешно се търсят доброволци

Въпреки че днес няма пряка опасност за селата, вчера огънят е нанесъл щети върху 6–7 къщи. Според местните власти теренът е изключително труднодостъпен, а тежка техника не е успяла да достигне до горящите зони в гората. На място през цялата нощ дежуриха пожарникари и доброволци, за да ограничат разпространението на пламъците. Включени са и водоноски.

Кметът на община Белоградчик Боян Минков отново отправи спешен призив за помощ, подчертавайки нуждата от доброволци с тупалки, както и от допълнителни водоноски и цистерни:

„Имаме нужда от подкрепа, имаме нужда от помощ! Има места, които са достъпни за водоноски, но и такива, където само доброволци с тупалки могат да се справят. Горят и гори, и ливади, а теренът е гъсто обрасъл. Ситуацията е много тежка, вятърът е сравнително силен и създава допълнителни проблеми“.

Минков предупреди още, че в района на пожара има задимяване, което може да затрудни движението по пътищата. Призивът за помощ беше разпространен и чрез социалните мрежи.

Гасенето на огъня продължава, а местната власт и службите апелират за солидарност и доброволческа подкрепа в справянето с огнената стихия.

Летните горски пожари – предвидима заплаха, която все още ни изненадва

Горските пожари през лятото вече не са изключение, а сезонна реалност – у нас и в много части на Европа. Климатичните промени, покачващите се температури, дългите суши и променените ветрови модели създават идеални условия за бързото разпространение на огъня. Но това, което прави ситуацията още по-опасна, е липсата на подготвеност, координация и превенция.

Пожарът между селата Граничак и Дъбравка, който обхвана над 15 000 декара, е пореден пример за огнен ад, който се разраства бързо и неумолимо. Липсата на проходими пътища, на техника, която може да достигне до огнищата, както и нуждата от доброволци с елементарни средства като тупалки – това не би трябвало да се случва през 2025 година в страна, член на ЕС.

Въпреки героизма на местните хора и усилията на пожарникарите, ние продължаваме да гасим последствията, вместо да предотвратяваме причините. Липсват системни мерки за управление на риска – почистване на сухи треви, маркиране на рискови зони, ранно предупреждение, ефективна комуникация между институциите.

Тревожно е и това, че все още в някои райони доброволците са единственият реален ресурс за реакция. А какво се случва, ако няма кой да откликне?

Пожарите вече не са изолирани бедствия – те са симптом на по-голяма криза: климатична, институционална и социална. Решенията изискват не само повече техника и пари, но и политическа воля, обществена ангажираност и най-вече – превенция.

Всяко лято, в което „изгаряме от изненада“, е пропусната възможност да се подготвим по-добре за следващото. А природата – когато веднъж изгори – се възстановява бавно и с мълчалива тъга.