Новото климатично законодателство вече трябва да доказва конкретни икономически ползи, за да получи зелена светлина, докато действащите политики се преразглеждат и често се смекчават с цел европейските компании да могат по-успешно да се конкурират с тези от Китай и САЩ.
Този завой към индустриалната политика обаче все по-видимо се сблъсква с климатичната реалност на Европа, пише Pоlitico. Екстремните явления през това лято потвърждават нещо, за което от години предупреждават както икономисти, така и природозащитници – глобалното затопляне е лошо за бизнеса. Експертите пък са категорични, че все още съществува напълно погрешното схващане, че има компромис между икономиката и климатичната политика, въпреки че отдавна е ясно, че щетите от неконтролираните климатични промени ще струват на обществото много повече, отколкото мерките за ограничаването им.
Само през последните два месеца десетки хиляди европейци са били принудени да напуснат домовете си заради екстремните горещини и горските пожари. Повече от 14 000 души са починали по време на рекордната гореща вълна в края на юни. Близо половин милион души са избягали от домовете си заради приближаващите пламъци, без да знаят дали ще има къде да се върнат. За стотици от тях отговорът вече е ясен – домовете им са изпепелени.
Освен човешките жертви и страдания това лято ще нанесе сериозен удар и върху крехката европейска икономика. Разходите за възстановяване след мегапожарите в Испания и Франция, както и след огнената стихия, която бушува в Гърция, ще достигнат милиарди евро. Загубите от намалената производителност заради високите температури струват скъпо на компаниите, сушата унищожава реколтата, а цените на електроенергията растат, тъй като ниските нива на реките ограничават възможностите за охлаждане на ядрените реактори. В Унгария това вече доближи страната до енергийна криза.
„В момента сме изправени пред толкова много други кризи – проблеми с енергийните доставки, войни, търговски конфликти – че е много лесно климатът да остане на заден план“, казва пред изданието Сара Майер, експерт по климатична икономика от ETH Zurich. От икономическа гледна точка обаче е изключително важно бъдещите щети да бъдат ограничени: „Най-важната превантивна стратегия е намаляването на емисиите“.
Продължаващите от края на пролетта горещи вълни, подхранвани от климатичните промени, са основният двигател на икономическите щети, които се натрупват в Европа. Част от тези загуби остават невидими за обществото и се виждат единствено в счетоводните баланси. Високите температури намаляват производителността на труда – според ООН тя спада с 2 до 3% за всеки градус над определен праг. В същото време разходите за енергия на компаниите се увеличават заради по-високото потребление на климатици.
Застрахователната група Allianz изчислява, че тази комбинация може да доведе до кумулативни загуби за световния брутен вътрешен продукт от до 7% в периода 2026–2030 г. Само за Франция потенциалната загуба се оценява на 240 млрд. долара, за Италия – на 147 млрд. долара, за Германия – на 131 млрд. долара, а за Испания – на 120 млрд. долара. В Германия загубите от намалената производителност само по време на горещата вълна в края на юни се оценяват предварително на най-малко 6,3 млрд. евро.
Последователните горещи вълни, съчетани с недостига на валежи, вече изсушават Европа. Задълбочаващата се суша се разпространява в голяма част от континента, унищожава реколти, нарушава транспорта на жизненоважни стоки, ограничава индустриалното производство и затруднява енергийните доставки.
Най-очевиден е ефектът върху селското стопанство. Според европейската зърнена асоциация Coceral само горещата вълна през юни е унищожила около 9 млн. тона зърнени култури, което според една от оценките е довело до загуби от около 2 млрд. евро за земеделските производители.
Същевременно пресъхващите реки създават нови икономически проблеми. Тази седмица нивото на Рейн – една от най-важните транспортни артерии за превоз на стоки, включително въглища и химикали – падна до най-ниската си стойност от началото на измерванията през 1880 г. Заради опасността от засядане шлеповете са принудени да намалят товарите си с до 80%. Това нарушава веригите за доставки и повишава разходите за бизнеса.
Индустрията вече предупреждава за сериозни проблеми. Германският стоманодобивен гигант Thyssenkrupp съобщи, че е намалил производството заради недостиг на материали, които не могат да бъдат доставени по реката.
Ако ситуацията се запази, ниското ниво на Рейн може да заличи очакваното икономическо възстановяване на Германия.
По на изток рекордно ниските нива на Дунав заплашват да предизвикат енергийна криза, тъй като реката вече не може да осигури достатъчно охлаждаща вода за ядрените електроцентрали.
АЕЦ „Пакш“ в Унгария, която осигурява около 40% от електроенергията на страната, е на ръба на спиране и в момента произвежда едва една десета от обичайния си капацитет. Унгария се подготвя за недостиг на електроенергия, докато цените на тока рязко се покачват.
Румънското правителство пък предприе необичайна мярка, за да осигури достатъчно вода за ядрените си мощности – взриви скален участък, за да отклони водите на Дунав към последния работещ реактор. Другият реактор трябваше да бъде спрян през миналата седмица. Румънските автомобилни производители доброволно предложиха да прекратят производството си, за да намалят потреблението на електроенергия.
В Сърбия производството на хидроелектроенергия също е под натиск заради рекордно ниското ниво на Дунав. Президентът Александър Вучич предупреди, че единствената петролна рафинерия в страната може да бъде принудена да спре работа заради нарушенията в речния транспорт.
Във Франция Électricité de France спря три ядрени реактора заради сушата и намали производството в други централи заради ниските нива на реките.
Към всичко това се добавят и горските пожари, които стават все по-трудни за овладяване, тъй като климатичните промени увеличават вероятността от условия, благоприятстващи бързото разпространение на огъня.
Пълният икономически ефект от екстремните явления през това лято вероятно ще стане ясен едва след няколко месеца. Но това няма да бъде еднократно явление. Според учените щетите от климатичните промени ще продължат да се увеличават, докато емисиите и температурите продължават да растат.
