Поколението ChatGPT влиза в офиса с нов въпрос: Колко от работата е моя – и колко на AI?

Когато Ема Канджорски започва обучението си в Университета на Върмонт, изкуственият интелект все още не е част от ежедневието на студентите. Няколко месеца по-късно се появява ChatGPT и бързо променя начина, по който младите учат, пишат, анализират и търсят работа, разказва The Wall Street Journal.

В началото Ема избягва технологията. Страхува се, че използването ѝ е вид измама или поне лесен начин да се избегне истинското усилие. Постепенно обаче открива, че AI може да служи не за пряк път, а за инструмент – да ѝ помага да разчита сложни финансови отчети, да проверява логиката на анализите си и да обработва големи обеми информация.

До последната година в университета тя вече помага на по-млади студенти да използват AI, за да проверяват собствените си решения, а на преподаватели показва как чатбот може да критикува собствения си отговор и да открива слабости в него.

Това лято Ема започва работа като финансов анализатор в застрахователна компания в Бърлингтън. След близо 40 кандидатури тя смята, че е сред късметлиите. Но влиза на пазара на труда в момент, когато правилата вече се пренаписват.

Поколението, което завърши заедно с ChatGPT

Випуск 2026 все по-често е определян като първото истинско поколение „AI natives“ – млади хора, които не просто използват изкуствен интелект, а са израснали академично и професионално заедно с него.

Те започнаха университета малко преди бума на генеративния AI и завършват в момент, когато работодатели, университети и цели индустрии още се опитват да разберат как да се адаптират към промяната.

За разлика от по-възрастните поколения, които тепърва се учат как да използват новите инструменти, младите възприемат AI като естествена част от работата. Проучвания показват, че хората между 18 и 24 години са най-уверени, че могат да се справят на трудов пазар, променен от технологията.

Парадоксът на AI поколението

Тази увереност обаче върви заедно с несигурност. Причината е проста: технологията, която прави младите ценни за работодателите, започва да измества част от работата, с която традиционно започва една кариера.

Писане на презентации, обработка на данни, първоначални анализи, част от програмирането и административната работа – все задачи, които доскоро се възлагаха на стажанти и младши служители, вече могат да бъдат автоматизирани.

Така се появява странен парадокс: компаниите искат хора, които разбират AI, но същевременно намаляват именно позициите, които години наред бяха първата стъпка в професията.

„Иска ми се да не съществува“

Не всички млади хора гледат спокойно на тази промяна. Леала Ернандес, завършила счетоводство в Сан Диего, все още търси работа и признава, че отношението ѝ към AI е изпълнено с тревога.

„Иска ми се да не съществува“, казва тя. Ако скоро не намери позиция в професията, дори обмисля да потърси работа в друга сфера.

Тревогите не са само за работните места. Част от студентите се страхуват, че прекомерното използване на AI отслабва критичното мислене и превръща ученето в механичен процес.

Какво AI още не може

Наоми Сато, завършила графичен дизайн в Калифорния, описва отношенията си с технологията като противоречиви.

Първите резултати, които вижда, я разочароват – странни изображения, нелогични детайли, хора с по шест пръста. Днес обаче използва AI почти всеки ден.

Не за творчество, а за рутинната част от работата – технически корекции, редактиране, ускоряване на повтарящи се задачи.

Според нея технологията може да помогне, но не и да замени човешката преценка. „Има неща, които просто изискват човешко усещане“, казва тя.

Компаниите ги искат – и едновременно режат позиции

Големите работодатели вече активно търсят млади хора с практически умения в AI.

Компании като IBM, Salesforce и MetLife увеличават наемането на нови кадри именно заради способността им да работят с подобни инструменти.

Някои работодатели дори признават, че младите служители понякога разбират технологията по-добре от хора с дълъг професионален опит.

В същото време обаче безработицата сред наскоро дипломираните висшисти в САЩ достига 5,6% – едно от най-високите нива извън пандемията.

Причината е, че част от компаниите вече ограничават младшите позиции, защото AI поема задачи, които допреди няколко години са били поверявани на начинаещи служители.

Краят на „ученето с дребната работа“

Това променя и логиката на първата работа. Доскоро младите започваха с повтарящи се задачи, натрупваха опит и постепенно получаваха повече отговорност. Сега част от тази стълба изчезва.

Новите служители все по-често трябва да проверяват резултатите на системи, да управляват автоматизация и да вземат решения по-рано в кариерата си.

Работодателите също се адаптират. Вместо просто да възлагат задачи, все повече компании въвеждат по-чести проверки, наставничество и обучение, защото младите служители поемат по-сложна работа по-бързо.

Най-важното умение вече е друго

Колкото повече работа поема AI, толкова по-важно става нещо, което доскоро изглеждаше почти старомодно – преценката.

Работодателите все по-често казват, че не търсят просто хора, които умеят да използват чатбот.

Търсят хора, които знаят кога машината греши. Кои въпроси още трябва да се зададат. Кои факти трябва да бъдат проверени отново.

Университетите постепенно променят и обучението. Вместо да наказват използването на AI, някои преподаватели вече оценяват как студентите работят с него – как формулират въпросите си, как проверяват информацията и как мислят критично.

Първият истински тест

За Ема Канджорски въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще промени работата ѝ. Той вече я е променил.

Истинската неизвестна е друга – дали поколението, което първо се научи да работи с AI, няма да бъде и първото, което ежедневно ще трябва да доказва, че може да прави неща, които машините все още не умеят.