Поколението Z е на ръба на нервен срив, плаща цената за кризите и изкуствения интелект

Подобни резултати получи и британски екип от изследователи, които наблюдаваха динамиката след пандемията в продължение на година и половина. Сред участниците от поколението Z процентът на прегаряне достигна 80%, което потвърждава по-ранните констатации на BBC, които също сочеха по-тежко състояние сред по-младите работници. Друго международно проучване, обхванало 11 държави и повече от 13 000 служители и ръководители, установи, че 83% от респондентите от поколението Z съобщават за прегаряне – забележимо повече от останалите участници, при които прегарянето е 75%.

Други проучвания само подсилват тази картина. Според Международното проучване на благосъстоянието почти една четвърт от младите хора на възраст между 18 и 24 години изпитват това, което самите те определят като „неконтролируем стрес“. В същото време огромното мнозинство – 98% – съобщават за поне един изразен симптом на прегаряне. Канадско проучване, проведено от Canadian Business, установи, че 51% от поколението Z в страната се чувстват емоционално и професионално изтощени – по-малко от милениалите (55%), но забележимо повече от бумърите (29%) и поколението X (32%), пише още Kaldata.com.

Изследователите подчертават, че тези проценти не се дължат на „свръхчувствителността“ на по-младите работници. Университетските преподаватели, които от години наблюдават поведението на студентите от Поколението Z, твърдят, че толкова високото ниво на прегаряне не показва лични странности, а сериозни пропуски в организацията на работата. Според тях младите служители по-бързо от останалите показват къде работата вече не е устойчива и се преструктурира по-лошо, отколкото изискват съвременните условия.

Прегарянето има сравнително стабилна структура, въпреки че се проявява по различни начини при хората. То възниква, когато очакванията на служителя се разминават с действителните изисквания на неговата роля. Разминаването може да бъде под формата на несигурност на отговорностите, прекалено големия брой задачи, липсата на ресурси или умения, необходими за изпълнение на ежедневната работа. Всъщност е по-вероятно да се развие прегаряне, когато има дълбоко разминаване между възприятията за професията и конкретните условия. Най-уязвими остават младите кадри, жените и работниците без високи нива на власт – това се потвърждава от различни групи изследователи.

Процесът обикновено преминава през три етапа. Първо, човекът изпитва умора, след това отчуждение или цинизъм към това, което преди е изглеждало интересно и смислено. Това от своя страна води до загуба на чувството за собствена ефективност: служителите престават да виждат смисъл в усилията си и се съмняват в собствената си компетентност.

Причините, поради които поколението Z е особено податливо на подобни състояния, са резултат от няколко фактора. Голяма част от младите работници навлязоха на пазара на труда по време на пандемията или непосредствено след нея. Социалната изолация, нарушените работни процеси и липсата на ежедневно общуване с колеги ги лишиха от неформалното обучение, което преди това се случваше самостоятелно – в коридорите, на срещи или по време на непринудени разговори в офиса.

Друго ниво на натиск е свързано с икономическите очаквания. Икономистът Павлина Чернева подчертава, че някога висшето образование се е възприемало като относително сигурен път към стабилна работа, но сега това възприятие е отслабнало драстично. Младите хора трябва да се ориентират в среда на нарастваща несигурност: по-чести сътресения, задълбочаващо се неравенство, нарастващи разходи за жилище и ежедневни разходи. Разрастването на несигурната заетост също увеличава напрежението – особено за тези, които тепърва започват кариерата си.

Към това се прибавя и преструктурирането на пазара на труда под влияние на изкуствения интелект. Както посочва експертът по стратегии за работното място Ан Ковал Смит, поколението Z навлиза в професионалния пейзаж в момент, когато неговата структура се променя бързо. Хибридните графици отслабиха комуникацията между колегите, автоматизацията направи по-трудно разбирането на контекста на задачите, а заетите мениджъри вече нямат време да показват примери за преценка, на която са разчитали по-младите служители. Всичко това оформя работна среда, в която става все по-трудно да се ориентираш.

За тези, които вече са преживели прегаряне, експертите съветват да запомнят: преживените състояния не са хленчене или слабост на характера. Възстановяването е възможно и можете да започнете с прости стъпки. Един от ефективните начини е да възстановите чувството си за връзка с другите. Кратък разговор след заседание, редовна среща с колега на кафе или поне участие в общи дейности могат да помогнат за намаляване на чувството за самота, което често съпътства прегарянето.

Друг важен момент е да се откажете от идеята, че безкрайната заетост автоматично подобрява резултатите. Ясните граници, включително фиксираните почивки в календара, могат да ви помогнат да разпределите енергията си и да избегнете претоварването. Но личните методи, колкото и полезни да са, могат да решат само част от проблема.

По-устойчивата промяна трябва да се случи в самите организации. На работодателите се препоръчва да разработят гъвкави възможности за работа, да разширят програмите за подкрепа на здравето и психичното благополучие, както и да наблюдават и преразпределят предварително прекомерното натоварване. На мениджърите се препоръчва да бъдат по-внимателни при определянето на очакванията и обясняването на приоритетите, така че служителите да разбират по-добре какво се изисква от тях. Ковал Смит говори и за необходимостта от създаване на „нова архитектура на учене“ в компаниите – система за наставничество, редовна обратна връзка и насърчаване на любопитството и саморазвитието.

Психолозите смятат, че подобни промени могат да намалят прегарянето и да повишат ангажираността на служителите – дори когато ИИ бързо се развива и променя работните процеси. Средата, която е удобна за зумърите, подчертават и