Реклама / Ads

0| 4469 |20.05.2022 НОВИНИ

Politico: Борбата за F-16 между Анкара и Вашингтон държи за заложник членството на Швеция и Финландия в НАТО

.
Въпреки тежкото говорене от страна на турския президент Реджеп Ердоган, Турция най-вероятно ще даде зелена светлина за членството на Финландия и Швеция в НАТО. Военният алианс просто ще трябва първо да плати цената.

Анкара повдигна възражения срещу кандидатурите на двете скандинавски страни за присъединяване към НАТО като на практика блокира придвижването на процедурата за присъединяване напред. За да бъде приета една държава в Алианса, са необходими гласовете на всички членки. 


Турските власти обвиниха както Финландия, така и Швеция, че подкрепят кюрдските "терористи" и изразиха загриженост относно ограниченията за износ на оръжие.


И все пак настоящи и бивши служители и дипломати казват, че мотивите на Турция вероятно надхвърлят простото желание Стокхолм и Хелзинки да променят политиката си. Ердоган е в средата на продължителни преговори със САЩ за закупуването на бойни самолети. Той също така вероятно вижда шанс да спечели точки на вътрешната политическа сцена с международната си борба срещу "тероризма". 


Сега, в вълна от активност, дипломати се надпреварват да разберат какво ще накара Ердоган да помръдне, без да се налага опитите на Финландия и Швеция да продължат, защото това би дало на Русия повече време за намеса, преди държавите да станат пълноправни членки на Алианса. 

 

Шаблонно поведение 

 

Докато Турция има опит в подкрепа на разширяването на НАТО, Ердоган има опит в използването на големите съюзнически решения в своя полза. През 2009 г. Турция възрази срещу назначаването на Андерс Фог Расмусен за висш служител на НАТО, като отстъпи едва след разговори на високо ниво. В крайна сметка Турция отстъпи от назначаването на Расмусен и получи като "награда" помощник генерален секретар в НАТО.


Кандидатурите на Финландия и Швеция сега дават на Ердоган още една възможност да се възползва от базирания на консенсус модел на НАТО и да строи редиците си преди изборите, насрочени за следващата година. Зад маневрирането на Турция може да стои комбинация от фактори, казват дипломати пред "Politico". 


Първият фактор е вътрешната политика. Ердоган винаги е говорил твърдо за тероризма, а Кюрдската работническа партия е дългогодишен враг в тази негова кампания. Турция, САЩ и ЕС определиха бойната група като терористична организация, въпреки че наименованието се смята за остаряло от някои в САЩ и ЕС. Ердоган често използва групировката като обществена спойка. 


Освен това присъединяването на Финландия и Швеция ще промени вътрешнополитическия баланс на тежестта в НАТО, защото имате две пълноправни и тежко въоръжени демокрации, които се присъединяват към алианса. Очаква се и Финландия, и Швеция значително да увеличат отбранителните способности на НАТО. Финландия може да предложи военноморска мощ в Балтийско море и присъствие в северната част на Арктика, където Русия прояви интерес към разширяване на обхвата си. Швеция може да се похвали с напреднали военновъздушни сили.

 

Става дума и за военно оборудване


Друг критичен елемент е продължаващото напрежение между Турция и САЩ относно покупките на изтребители. Години наред Анкара беше надежден клиент за американските отбранителни компании, изкупувайки десетки изтребители F-16. По-късно Турция се обърна към по-модерните F-35. Но отношенията се разкъсаха през 2019 г., когато Турция закупи произведената в Русия ракетна система С-400 – ход, който от Вашингтон видяха като риск за самолетите на НАТО, летящи над Турция. В отговор САЩ изхвърлиха Анкара от програмата за F-35 и наложиха санкции на турската отбранителна индустрия.


След този спор Турция започна да си играе с идеята да закупи руски изтребители и дори да разработи своя собствена програма. Въпреки това Анкара се стреми да обнови флота си с F-16 и да закупи нови самолети. Искането е висящо от месеци в администрацията на Байдън и Конгреса на САЩ. И изглежда от Вашингтон са готови да платят тази цена. Държавният департамент на САЩ условно подкрепи искането на Турция, което сега се разглежда от Белия дом и Конгреса.


Темата бе един от отворените въпроси около срещата в Ню Йорк в сряда между държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Чавушоглу намекна, че членовете на НАТО могат да бъдат част от решението, с което да се излезе от задънената улица. Чавушоглу подчерта, че разбира опасенията за сигурността на Финландия и Швеция, "но опасенията за сигурността на Турция също трябва да бъдат разгледани". 


Този проблем може да включва F-16.

 

превод и редакция: Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 3155 |19.05.2022 ЕП призова за ”историческо” помирение между България и Северна Македония . 0| 2608 |19.05.2022 Работна група ще търси баланс между исканията на превозвачите и МРРБ . 0| 3085 |19.05.2022 Politico: От страх САЩ отказват да доставят на Киев ракетни системи за залпово изстрелване . 0| 2830 |19.05.2022 Politico: Войната намалява доверието към кабинета. При избори днес 7 партии в НС
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ