Politico: Напрежение по Балкански - Сърбия, Косово и пътя на Скопие към ЕС

Гореща точка: Границата между Сърбия и Косово

Напрежението между Сърбия и Косово достигна нова точка на кипене през последните дни. Проблемите възникнаха заради регистрационни номера на автомобили. Но като всяко нещо на Балканите корените на това напрежение са доста назад в миналото. 

Протести избухнаха заради изискването за наличие на косовски регистрационни номера на автомобилите при преминаване на границата. Новите правила засягат регистрационни табели, произведени в Сърбия. Наложи се шофьорите да използват местна косовска регистрация, която е валидна за около 60 дни и струва 5 евро.

Мярката се смята за реципрочна.  Белград не приема регистрационните табели на косовските автомобили. Причината - Косово не е официално призната от Сърбия държава, въпреки че Косово обявява независимост през 2008 г. Това се случи след войната в периода 1998-1999, която взе хиляди жертви.Етническите сърби в северната част на Косово блокираха пътища, водещи до границата със Сърбия. И босненските сърби продължават бойкота на институциите в страната, като този път поискаха собствена армия. НАТО също увеличи патрулите си в близост до барикадите, изградени от камиони и други превозни средства, за да се опита да намали напрежението, което ескалира за пръв път от десетилетия. 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг разговаря с лидерите на Сърбия и Косово през последните дни и призова двете страни да “проявят сдържаност и да се върнат обратно на масата за преговори”.

Москва също внимателно наблюдава какво се случва. Една от причините Европейският съюз да се стреми към разширяване на влиянието в региона Западни Балкани е именно да се попречи на Русия. 

Посланикът на Кремъл в Белград обиколи военните бази със сръбския министър на отбраната през уикенда. Подобно на Сърбия, Русия не признава Косово и ЕС става все по-загрижен от задълбочаването на съюза между правителството на сръбския президент Александър Вучич и Москва през последните години.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в региона съвсем неотдавна. Тя е на посещение в Прищина, Подгорица, Белград и Сараево. Целта е да се посетят всички 6 държави в Западните Балкани, които ще участват на форума в Словения идната седмица. 

Недоволството на Албания и българското вето

Все по-очевидно става, че Албания е особено недоволна от буксуващите преговори за членството на страната в Европейския съюз. Това стана ясно и от думите на премиера Еди Рама, който по време на пресконференция с шефката на ЕК изрази горчивото си разочарование от задънената улица, в която се намира страната му. 

Дотук се стигна заради българското вето върху преговорната рамка за присъединяването на Република Северна Македония в Европейския съюз. Преговорите за членство вървят паралелно и българското вето означаваше стопиране на интеграцията и на Албания. Така Тирана се оказа в капан на един задълбочаващ се конфликт между две други страни - България и РСМ.

Европейската комисия обаче е твърдо решена, че ще постигне напредък. Надеждите са, че това ще се случи до края на тази година. Фон дер Лайен дори посочи, че на форума в Словения ще се даде летящ старт за продължаване на преговорите за членството на Скопие и Тирана в ЕС и подчерта, че и двете страни са изпълнили всички изисквания, за да се премине към следващата крачка. 

Това обаче е по-скоро оптимистичната прогноза и е в полето на надеждите. 

Комисарят по разширяването Оливер Вархели посети София, а сега се отправя към Скопие - доказателство, че слуша "всички страни" в спора. Словения също изведе като свой приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани, но дебело подчерта, че форумът в началото на октомври не е конференция по разширяването. Надеждата на Словения е, че ще държи разговорът жив до началото на председателството през януари. Така действа и Хърватия. 

Джесика Вълчева