Politico: ЕС го няма никакъв по казуса с Украйна, а може да е иначе

Европейските лидери винаги се оказват в сянката на Съединените американски щати що се отнася до употребата на твърда сила. Но това преди не е било препъникамък за Брюксел да играе важна роля за разрешаването на сагата с Украйна. Всеобхватното търговско споразумение между Европейския съюз и Украйна беше на практика геостратегически ход на блока, който раздразни Москва вероятно дори повече от обещанието Украйна (и Грузия) един ден да станат част от НАТО.

Сега обаче Европа не е на авансцената. Вместо нея главни роли в драмата имат Русия и САЩ. На този етап ЕС е спокойна, че преориентацията на Вашингтон към Китай не означава автоматично загърбване на стария континент. Но има нещо дълбоко обезпокоително във факта, че въпрос, който е в квинтесенцията на европейската сигурност (каквото всъщност е напрежението по границата между Русия и Украйна) се разглежда изключително и само от другата страна на океана. 

Въпросът е защо. 

Вътре в пределите на Общността пандемията даде на ЕС нова цел. Блокът се оказа далеч по-малко активен по отношение на външната политика в сравнение с предишни години, въпреки че тогава бе разкъсван от финансова и мигрантска криза, Brexit. Освен предпочитанието на Путин да се ангажира с Вашингтон, какво обяснява пасивността на Европа спрямо Украйна и европейската сигурност?

Част от отговора е ясен - външнополитическите войни и институционалната слабост на Брюксел. Не помогна и фактът, че блокът е в период на преход, когато става въпрос за лидерство, с установяването на новото германско правителство, очертаващите се президентски избори във Франция. Дебатите за следващия президент в Италия също нажежяват страстите и създават вълнения. 

И да, това са причини. Но не са извинения. 

Европейският съюз не може да си позволи да отсъства в такъв важен кризисен момент. Време е лидерите да излязат на преден план и да дадат своя принос за разрешаването на кризата по своята собствена граница. 

Как да се случи това? На първо място трябва да има съживяване и разширяване на формата за последничество, който се занимаваше съвсем неотдавна с конфликта в Украйна - така нареченият "Нормандски формат". Там са делегирани представители на Франция и Германия, Украйна и Русия. Важно е да се включат дипломати от САЩ, Обединеното кралство и Италия, с които Вашингтон официално се консултира по въпроса с кризата. 

Важното е Киев официално да бъде част от преговорите, а не да бъде консултиран относно отношенията на други с Москва – това беше най-голямата ценност на Нормандския формат. Независимо от резултата от преговорите, важно е да се демонстрира недвусмислено, че Украйна е суверенна държава, чиято съдба се определя от самата Украйна.