Политика през WhatsApp? „Pfizergate“ и края на скритите чатове в ЕС

А решението по гръмкия случай „Pfizergate“, обявено в сряда, означава, поне на теория, че вече трябва да имаме много по-голям достъп до съобщенията между официални лица и политици.

В края на краищата — кой би се върнал доброволно в 80-те години?

„Как иначе да стане?“ — казва един служител на ЕС, който, разбира се, говори с POLITICO чрез WhatsApp. „Секретарки ли? О, не, благодаря“.

Общият съд на ЕС постанови, че Европейската комисия е сгрешила, като е отказала на журналисти достъп до съобщенията между председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла — разменени в разгара на пандемията от COVID-19, точно преди подписването на договор за ваксини на стойност милиарди евро — най-големия в историята на ЕС.

Адвокатите на Комисията твърдяха, че съобщенията не са достатъчно значими, за да бъдат предоставени на обществото — били твърде „скучни“, тъй като съдържали предимно уговорки за часове и места на срещи. А обществеността така и не знае дали това е истина.

Макар решението да предполага, че текстовите съобщения трябва да се третират като всяка друга писмена комуникация, старите навици умират трудно.

„Съдебното решение няма как да промени факта, че приложенията за съобщения са най-бързият и лесен начин за комуникация“, написа друг служител на ЕС… в WhatsApp.

Това създава възможност дори най-баналните съобщения, разменени между служители на ЕС и представители на индустрията, НПО или помежду си, да подлежат на предоставяне чрез искания за достъп до документи.

Докато самите служители не очакват това да доведе до сериозни промени, правни експерти смятат, че ще се наложи.

„Това решение може да накара избрани представители и чиновници в ЕС да предпочитат устни разговори пред текстови съобщения“, коментира Венсан Курон, изследовател по европейско право в Университета Париж-Сакле. „В днешната бизнескомуникационна екосистема границите между SMS, имейл, WhatsApp, Slack и други подобни са станали почти незабележими.“

„Безполезни свински боклуци“

Така че, макар решението да стресне някои дремещи европейски дипломати, на практика то просто доближава ЕС до стандартите за прозрачност в много други страни.

В Обединеното кралство например по време на разследването за COVID през 2023 г. стана ясно, че бившият съветник на премиера Борис Джонсън — Доминик Къмингс — е бил запален потребител на WhatsApp и в съобщенията си по време на пандемията е наричал членовете на кабинета „безполезни свински боклуци“.

Хитри служители в Комисията може просто да последват примера на бившата първа министърка на Шотландия Никола Стърджън, която заяви, че нейните WhatsApp съобщения не могат да бъдат проверени… защото били изтрити.

Всъщност представител на предишното правителство на Обединеното кралство заяви, че около половината от тогавашните министри използвали функцията за изчезващи съобщения — при която разговорите се изтриват автоматично след определен период, освен ако участниците не ги запазят.

По време на съдебното изслушване по делото „Pfizergate“ в Люксембург през ноември беше посочено, че подобна практика е често срещана и в Брюксел.

Служител на Комисията, говорил по-рано тази седмица, каза, че „е препоръчително да се използва функцията за изчезване на съобщенията след определен период от време“. Съществувала „обща препоръка“ към служителите да не използват текстови съобщения или приложения като Signal за „важни разговори“.

Съобщенията с „съществено съдържание“ трябва да бъдат класифицирани като официални документи и архивирани по съответния ред, допълни служителят.

Официални документи – или лична преценка?

Това обаче поставя въпроса – кой решава кои съобщения са „значими“?

Както често се случва в институциите на ЕС, най-уязвими към обществен контрол са именно онези служители, които добросъвестно архивират документи, отчитат срещите си и ги правят публично достъпни.

„Дори съобщенията да подлежат на предоставяне при искане за достъп до документи, това няма да промени нищо, ако самите служители не декларират обмена и не го регистрират като официален документ“, коментира един от служителите, с които POLITICO разговаря.

А всеки, който някога е подавал искане за достъп до документи в ЕС, знае, че самият формат на комуникацията далеч не е единствената бариера. Комисията редовно отхвърля над 7000 подобни искания годишно с мотиви като „процедурата е прекалено тежка“, „отнема прекалено много време“ или „информацията е твърде чувствителна политически“.

Значи нищо няма да се промени? Или може би просто служителите и дипломатите ще се върнат към разговори на живо — и ще рискуват да бъдат подслушани от някой от стотиците шпиони, които бродят из Брюксел.

Мари Екълс, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.