За феминисткото движение от края на 60-те години идеята е проста – жените трудно могат да постигнат равноправие, ако нямат право сами да решават дали и кога да имат деца.

 

Последвалите десетилетия променят американското общество. Все повече жени започват работа, получават по-голяма финансова независимост и навлизат в политиката и управлението на компании. Законодателството постепенно премахва редица форми на дискриминация.

 

Стайнъм обаче доживя и силната обратна вълна. Абортите, майчинството, семейството и ролите на мъжете и жените отново са в центъра на американските културни войни.

 

От „Роу срещу Уейд“ до забраните за аборт


Един от най-сериозните удари за движението, с което Стайнъм беше свързана, дойде през 2022 г. Тогава Върховният съд отмени решението по делото „Роу срещу Уейд“ от 1973 г. и премахна федералната конституционна защита на правото на аборт.

 

След решението редица щати въведоха строги ограничения. В 13 от тях действат пълни или почти пълни забрани, а в още четири абортът е забранен след приблизително шестата седмица от бременността.

 

Стайнъм определи промяната като отстъпление за демокрацията.




За християнските консервативни движения обаче решението беше историческа победа. То даде допълнителна сила на организации, които насърчават традиционните роли в семейството и обвиняват феминизма за спада на раждаемостта, увеличаването на разводите и обезценяването на брака и майчинството.

 

Семейство или кариера


При администрацията на Доналд Тръмп този спор придоби още по-силно политическо измерение. Представители на властта, сред които вицепрезидентът Джей Ди Ванс, както и влиятелни консервативни организации насърчават младите американки да сключват брак по-рано, да имат повече деца и да поставят семейството пред кариерата.

 

„Феминизмът направи огромна лоша услуга на жените, а оттам и на мъжете, защото насърчи идеята, че бракът и семейството са по-маловажни цели“, твърди Делано Скуайърс, съавтор на доклад на консервативната Heritage Foundation, озаглавен „Да спасим Америка, като спасим семейството“, пише Associated Press. 

 

Докладът предлага Конгресът да създаде инвестиционни сметки с първоначална сума от 2500 долара за мъже и жени, които сключат брак преди 30-годишна възраст.

 

Сред авторите му е и анализаторът Ема Уотърс. Тя се превърна в един от младите гласове на консервативните християни, които критикуват културата, поставяща кариерата на първо място.

 

„Днес най-контракултурното нещо, което една 28-годишна жена може да направи, е да приеме фамилията на съпруга си и да бъде отворена към дара на майчинството“, пише Уотърс.

 

Америка, в която жена можеше да бъде уволнена, защото е бременна


Самата Стайнъм няма деца. Тя казваше, че никога не е съжалявала за избора си, но защитаваше също толкова категорично правото на други жени да изберат майчинството.

 

Активизмът ѝ започва да заема централно място в живота ѝ през 1969 г. Тогава тя присъства на среща, на която жени разказват за абортите си. Това я кара да говори публично и за собствения си нелегален аборт, направен в Лондон, когато е на 22 години.




Америка по това време изглежда коренно различно.

 

Абортът е незаконен в по-голямата част от страната. В работната сила участват по-малко от половината жени. Работодател може законно да уволни жена, защото е забременяла – практика, която остава допустима до приемането на Закона срещу дискриминацията при бременност през 1978 г.

 

Банките често изискват мъж да бъде съподписващ при кандидатстване на жена за кредитна карта. В Конгреса има едва 11 жени.

 

От 11 до 152 жени в Конгреса


Днес картината е съвсем различна.

 

Около 58% от американките над 20 години са част от работната сила. Сред жените между 25 и 54 години делът достига 77%.

Законът за равните възможности при кредитиране от 1974 г. забранява отказа на кредит или заем заради пола. А броят на жените в Конгреса вече е 152.

 

Голяма част от тези права вече не се оспорват дори от най-консервативните среди.

 

Скуайърс например заявява, че не поставя под съмнение правото на жените да притежават собственост, да получават кредит, да гласуват или да работят. В същото време той защитава традиционното разпределение на ролите между половете.

 

Но в част от американската религиозна десница се чуват и много по-радикални идеи. Министърът на отбраната Пийт Хегсет например предизвика критики, след като сподели видео за християнска националистическа църква, в което пастори заявяват, че жените не трябва да имат право да гласуват.

 

Битката не е приключила


Според професора по история на жените в Университета „Бейлър“ Бет Алисън Бар за част от религиозната десница феминизмът влиза в пряк конфликт с представата за „богоугодно“ семейство, в което бащата ръководи и защитава домакинството.

 

Организациите за правата на жените виждат нещата по противоположен начин. Според тях ограничаването на репродуктивните права и представянето на феминизма като заплаха за семейството ограничават възможността на жените сами да определят живота си.




Фатима Гос Грейвс, ръководител на National Women’s Law Center, посочва, че предложенията за по-дълъг платен родителски отпуск и достъпни грижи за деца също са политики в подкрепа на семействата. Разликата е, че те не изискват жените да се отказват от кариерата и финансовата си независимост.

 

„Водим много по-голяма културна битка за това каква страна ще бъдем и каква ще бъде ролята на жените“, казва тя.

Историкът от Станфордския университет Естел Фрийдман смята, че въпреки загубата на федералната защита на правото на аборт и други незавършени битки феминизмът вече е толкова дълбоко вплетен в съвременния американски живот, че движението му напред може да се окаже трудно за спиране.

 

Самата американска икономика вече зависи от участието на жените на пазара на труда.

 

Историята на движението показва и друг модел. Периодите на мобилизация и разширяване на правата са последвани от периоди на съпротива и загуби, след които идват нови форми на организация.

 

Глория Стайнъм беше връзката между няколко поколения в този процес. В продължение на повече от половин век тя остана едно от най-разпознаваемите лица на движението.

 

Смъртта ѝ идва в момент, в който Америка отново спори по въпросите, които я превърнаха в символ – кой решава какъв живот трябва да води една жена, докъде стига свободата на личния избор и кои права, веднъж спечелени, могат да бъдат загубени.