Полша и Балтика в ядрената стратегия на САЩ? FT разкрива тайни разговори

Новината идва в момент, когато войната в Украйна продължава да променя европейската архитектура на сигурност, а страните от източния фланг на НАТО настояват за по-силни гаранции срещу евентуална руска агресия.

Според публикацията разговорите са свързани с американски самолети с двойно предназначение (Dual Capable Aircraft – DCA), които могат да изпълняват както конвенционални, така и ядрени мисии.

В момента подобни самолети са разположени в Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Макар инфраструктурата да се намира на територията на съюзнически държави, контролът върху ядрените оръжия остава изцяло в ръцете на САЩ.

Според източниците на Financial Times идеята е да бъдат включени още държави от НАТО, намиращи се по-близо до руските граници. Най-често споменавани са Полша, Литва, Латвия и Естония.

На този етап няма информация за окончателно решение. Разговорите се намират във фаза на обсъждане и оценка на възможните политически и военни последици.

През последните години държавите от Източна Европа нееднократно изразиха опасения, че традиционните механизми за възпиране може да се окажат недостатъчни в условията на все по-агресивната руска политика.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. НАТО значително увеличи военното си присъствие по източния фланг. Русия от своя страна предприе стъпки, които според западните съюзници повишават риска от ядрена ескалация, включително разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус.

Именно този ход на Москва често се посочва от полските власти като аргумент за засилване на американското военно присъствие на полска територия.

Според Financial Times обсъжданото разширяване на програмата за ядрено възпиране има и друга цел – да увери европейските съюзници, че дори при евентуално намаляване на част от конвенционалното американско военно присъствие, стратегическите гаранции за сигурност остават непокътнати.

Варшава не крие амбициите си да се превърне в един от ключовите отбранителни центрове на НАТО.

През последните години полски представители многократно заявяваха, че страната е готова да приеме американски ядрени способности на своя територия. Полският президент Анджей Дуда нееднократно е подчертавал, че подобна мярка би представлявала естествен отговор на нарастващите заплахи от страна на Русия.

Полша вече инвестира милиарди евро в модернизация на армията си, закупува американски танкове Abrams, изтребители F-35 и южнокорейски оръжейни системи. Страната постепенно се утвърждава като една от най-силно въоръжените армии в Европа.

От гледна точка на Варшава евентуалното включване в ядрената архитектура на НАТО би било логично продължение на тази политика.

Литва, Латвия и Естония от години предупреждават, че се намират на първа линия в потенциален конфликт между НАТО и Русия.

Трите държави споделят граници с Русия или Беларус и често посочват, че сигурността им зависи пряко от способността на Алианса да демонстрира готовност за незабавен отговор при криза.

Макар официално да няма потвърждение, че балтийските държави са поискали разполагане на ядрени способности, публикацията на Financial Times показва, че подобни варианти вече присъстват в стратегическите дискусии.

Какъв е проблемът с договора от 1997 година?

Една от най-чувствителните теми е Основополагащият акт между НАТО и Русия, подписан през 1997 г.

В документа Алиансът заявява, че няма намерение, планове или причини да разполага ядрени оръжия на територията на новоприсъединили се държави.

Москва вероятно би използвала именно този текст като аргумент срещу всякакво разширяване на американското ядрено присъствие в Източна Европа.

От друга страна, редица западни анализатори смятат, че след руската анексия на Крим, войната в Украйна и разполагането на ядрени оръжия в Беларус политическите условия, при които е бил подписан документът, на практика вече не съществуват.

Дебатът около американското ядрено присъствие е част от по-широк процес на преосмисляне на европейската сигурност.

В последните месеци все по-често се обсъжда и ролята на Франция като единствената ядрена сила в Европейския съюз.

Париж вече сигнализира готовност за по-тясно сътрудничество със съюзниците по въпросите на ядреното възпиране.

Така Европа постепенно навлиза в период, в който въпросите за ядрената защита, доскоро смятани за остатък от Студената война, отново се превръщат в централна тема на политическия и военния дневен ред.

Разкритията на Financial Times показват колко дълбоко войната в Украйна е променила стратегическото мислене в НАТО.

За Полша и балтийските държави по-силното американско присъствие би означавало допълнителни гаранции за сигурност. За Русия подобна стъпка вероятно ще бъде възприета като пряко предизвикателство.