Къде отиде Франция, която стъпка съперниците си? Къде отиде Мбапе, който решава мачовете с едно движение? Къде изчезнаха Дембеле, Олисе, халфовата линия, която смила противниците, и защитата, която не прощава никакви грешки?
Защо защитата изглеждаше аматьорска веднага щом беше атакувана?
Това са въпросите, които ще бъдат обсъждани във френската общественост през следващите дни, седмици и дори месеци.
От първата минута сякаш „трикольорите“ играеха под ръчен контрол. Без идея, без ритъм, без агресия. Всеки двубой принадлежеше на испанците, всяко тяхно подаване имаше смисъл и идея, докато Франция изглеждаше изгубена.
Проблемът не е поражението. Проблемът е как се стигна до него.
Това не беше спад във формата. Това беше пълно изчезване на идентичността. Отборът, който години наред беше синоним на сила, бързина и убийствени преходи, се превърна в отбор, който не знаеше как да заплашва вратата на съперника.
Представете си: през по-голямата част от мача – 0 удара към вратата на противника. НУЛА.
Без съмнение – Дидие Дешан се провали напълно. Той не подготви отбора психологически. От опитен експерт се очакваше да накара отбора си да изглежда максимално сплотен, дори да изяде пръстите си...
