От Кремъл потвърдиха за визитата, но Вашингтон не е дал официално обяснение за целта ѝ.
Последният директор на ЦРУ, посетил Москва, е Уилям Бърнс – през 2021 г., само месеци преди началото на руската инвазия в Украйна. Затова и сегашното пътуване привлича сериозно внимание.
Според информации в американски медии основната цел на Ратклиф е била да предупреди Кремъл срещу нова ескалация на конфликта, включително евентуални действия срещу държави от НАТО. Американски представител е заявил пред Politico, че разговорите са били насочени най-вече към предупреждение Русия да не предприема действия срещу балтийските страни.
Напрежението между Москва и Запада се засилва на фона на все по-острата руска реторика срещу НАТО. Великобритания също попадна във фокуса на руските заплахи. Москва предупреди, че може да нанесе удари по британски военни обекти в отговор на украински атаки срещу Русия с британски ракети. Междувременно експерти по сигурността предположиха, че дрон с експлозиви, открит на летище в германския град Лайпциг, вероятно е руски.
Как може да отговори Москва
Ситуацията е допълнително усложнена от украинските атаки с далекобойни дронове дълбоко на руска територия. Те нанасят сериозни щети на енергийната инфраструктура и петролната индустрия, а последиците вече се усещат и от обикновените руснаци – включително чрез недостиг и дълги опашки по бензиностанциите.
Кремъл разглежда тези удари като част от непряка война на НАТО срещу Русия, водена чрез Украйна. На този фон Москва разполага с различни възможности за ответни действия.
Една от тях е засилване на ракетните удари по Украйна, включително срещу Киев. Това би се случило в момент, когато украинската армия изпитва недостиг на ракети за системите Patriot, предназначени да прихващат руските балистични ракети.
Друга възможност е разширяване на т.нар. хибридна война срещу държавите от НАТО. Русия вече е обвинявана в кибератаки, навлизане на дронове във въздушното пространство на европейски държави и саботажи, включително чрез криминални групи, свързвани с палежи и атаки срещу военни и промишлени обекти.
Най-тревожният сценарий би бил Москва да реши да изпита готовността на НАТО за реакция чрез ограничена военна операция срещу балтийска държава. Естония, Латвия и Литва са бивши съветски републики, днес членове на Алианса, и имат значителни рускоговорящи общности.
Евентуален ограничен удар би поставил на изпитание ангажимента на САЩ към член 5 от Северноатлантическия договор, според който нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. Именно затова една от възможните цели на Ратклиф може да е била да покаже на Кремъл, че Вашингтон продължава да приема този ангажимент сериозно.
Особено чувствителна е Литва заради т.нар. Сувалкски коридор – тесен участък между Полша и Литва, който разделя Беларус от руския анклав Калининград. При евентуален руски контрол над района балтийските държави биха могли да бъдат изолирани по суша от останалите членове на НАТО.
Съществува и още по-опасен сценарий – използването на тактическо ядрено оръжие. Подобен ход би нарушил дългогодишното табу върху употребата на ядрени оръжия във война и би представлявал драматична ескалация. Според анализатори Москва би могла да го разглежда като средство за принуждаване на Украйна да приеме руските условия.
В същото време няма официално потвърждение, че именно тези въпроси са били обсъждани в Москва. Възможно е визитата да е била свързана с други теми – например руското военно сътрудничество с Иран, нови размени на пленници или евентуална мобилизация в Русия.
Едно обаче изглежда ясно – необявеното посещение на директора на ЦРУ в Москва идва в изключително напрегнат момент и трудно може да бъде определено като рутинно.
