В последния момент: ЕС търси изход за Украйна, България с Орбан и Фицо срещу плана с руските активи

Два лагера и старите разделителни линии в ЕС

В сряда вечерта европейските лидери, поне публично, изглеждаха разпределени в непримирими лагери. Спорът възражда добре познатите конфликти север–юг около общия дълг, които разклатиха единството на ЕС по време на дълговата криза в еврозоната.

Германия, заедно със скандинавските държави и страните от Източна Европа, настоява, че няма реална алтернатива на т.нар. „репарационен заем“ – схема, при която Украйна получава заем, обезпечен със замразените руски активи. По-голямата част от тези средства – около 210 млрд. евро – се държат в белгийската финансова институция Euroclear.

Срещу този план обаче все по-твърдо застават Белгия и Италия, подкрепяни от България, Малта, Унгария и Словакия. Те лансират план Б – помощ за Украйна чрез общ дълг на ЕС, гарантиран от бюджета на съюза.

Разломът стана ясен в сряда, когато италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че ще поиска отговори за „възможните рискове“ от използването на руските активи. В същото време германският канцлер Фридрих Мерц подчерта, че именно този механизъм е нужен, „за да се помогне войната да приключи възможно най-бързо“.

Първи очертания на компромис

Изход от задънената улица все пак започва да се оформя. В сряда сутринта председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предпазливо отвори вратата и за общ дълг, говорейки в Европейския парламент в Страсбург.

„Предложих два различни варианта за предстоящия Европейски съвет – един, основан на активите, и един, основан на заемане от ЕС. Трябва да решим по кой път да тръгнем“, каза тя.

Според четирима европейски дипломати, ключът към компромис може да бъде изключването на Унгария и Словакия – и двете твърдо против допълнителна помощ за Украйна – от схемата за общ дълг. Решението формално би било взето от всички 27 държави, но реалното финансиране би дошло от 25 от тях.

Подобен ход би осигурил жизненоважна глътка въздух за украинските публични финанси, които са под риск да се изчерпят още през април следващата година.

Орбан срещу „репарационния заем“

Унгарският премиер Виктор Орбан вече обяви, че въпросът за руските активи „няма да бъде на масата“ в Брюксел и че преговорите са се изместили към общи заеми. Дипломати от други страни обаче категорично отхвърлят това.

„Руските активи остават единствената реална опция“, коментира високопоставен европейски дипломат.

Орбан настоява, че Унгария няма да позволи „унгарските семейства да плащат за войната в Украйна“. Комисията обмисля вариант, при който Будапеща и Братислава биха били освободени от финансово участие, което би позволило на Орбан да „запази лице“, без да блокира решението.

Белгийските страхове и италианската подкрепа

Белгия е в центъра на конфликта. Страната категорично се противопоставя на използването на руските активи, държани в Euroclear, и предупреждава за огромни правни и финансови рискове. Руската централна банка вече обяви, че търси 230 млрд. долара обезщетение от Euroclear, а Брюксел се опасява, че съдилища в страни, близки до Москва, могат да се опитат да конфискуват западни активи в отговор.

Италия се превърна в ключов съюзник на Белгия. Джорджа Мелони предупреди, че използването на руските активи без солидна правна основа би дало на Москва „първата победа от началото на войната“.

Германският натиск и залогът за Украйна

Фридрих Мерц, от своя страна, заяви, че ще продължи борбата за това до 90 млрд. евро руски активи да станат „използваеми за отбраната на Украйна“. По думите му, тези средства биха финансирали украинската армия „поне още две години“ и биха изпратили ясен сигнал към Владимир Путин.

Според германската позиция, заемът ще трябва да бъде върнат само ако Русия плати репарации за разрушенията в Украйна – сценарий, който в момента изглежда малко вероятен.

Решаващ момент за ЕС

В навечерието на срещата в Брюксел натискът върху ЕС е огромен – както заради напредъка на руските сили на фронта, така и заради засиления натиск от САЩ Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

„Няма по-важен акт на европейска отбрана от подкрепата за отбраната на Украйна“, подчерта Урсула фон дер Лайен. „Следващите дни ще бъдат решаващи“.

Дипломати признават, че всяко решение, изискващо единодушие, е почти невъзможно, а „репарационният заем“ остава най-реалистичният вариант. Въпросът е дали ЕС ще успее да преодолее вътрешните си страхове и разделения навреме – или ще покаже безсилие в момент, който мнозина определят като екзистенциален за съюза и за Украйна.