Правосъдното министерство конкретно казва как да се закрие спецправосъдието

В мотивите си от правосъдното министерство посочват, че нуждата от реформи цели да гарантира конституционния принцип за независимостта на съдебната власт и защита на правата на гражданите. 

“За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели“, пише в мотивите към законопроекта.

Показателни за неефективността на специализираното наказателно правосъдие са данните за дейността му, съдържащи се в годишните доклади на Специализирания наказателен съд.  Анализът на получените данни сочи, че делата по същество са приблизително  3% от общия брой постъпили дела в съда. 

Така например за 2020 г. от постъпилите общо  6 418 дела само 174 са по същество. Останалите 6 244 са от частен характер, като почти половината от тях се отнасят до съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, разпит пред съдия и разрешаване на различни процесуално-следствени действия – достъп до трафични данни, претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция. Останалата част или общо  2 992 броя от делата от частен характер са за разрешаване за прилагането на специални разузнавателни средства (СРС). 

По отношение на наложените наказания - преобладава наказанието "лишаване от свобода" до 3 години. През 2020 г. са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, на 168  души е наложено наказание "лишаване от свобода" до 3 години, а останалите 58 са получили по-тежки присъди.

В мотивите към законопроекта се припомнят и критичните оценки по отношение на ефективността на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури в Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. и в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. Посочват се и изводите от "Индексът за възприятие на корупцията" в годишните доклади на "Трансперънси интернешънъл" в последните години, според които България остава най-корумпираната страна Европейския съюз (ЕС).

“Видно от представените становища и доклади, изградената като паралелна (на общите съдилища) подсистема на специализираното наказателно правосъдие не води до постигане на формулираните при създаването й цели, а създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт и ерозира върховенството на правото“, се сочи още в документа.

Законопроектът подробно урежда процедурата по приключването на висящите съдебни производства. Предвидено е делата, по които не е проведено разпоредително заседание да се изпратят по подсъдност за разглеждане от окръжните съдилища и съответните апелативни съдилища. Делата, по които е проведено разпоредително заседание, да бъдат разглеждани в Софийския градски съд (СГС) и съответно в Софийския апелативен съд (САС) от същия съдебен състав. За целта съдебните състави ще се командироват в СГС, съответно в САС, до приключване на производствата. 

По отношение на новообразуваните дела след влизане на закона в сила - делата, които към този момент са подсъдни на спецправосъдието, ще преминават в подсъдност на всички окръжни съдилища по правилата на местната подсъдност, в т. ч. и на Софийски градски съд.

Урежда се кадровият статус на съдиите и прокурорите в специализираните съдилища и прокуратура. Съдиите от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд ще бъдат преназначени в действащите съдилища.

За целта е необходимо в 14-дневен срок от обнародване на закона те да подадат заявление до Съдийската колегия на ВСС, в което да заявят дали да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването си в Специализирания наказателен съд, съответно в Апелативния специализиран наказателен съд, или да бъдат преназначени в окръжен, съответно в апелативен съд. Аналогична възможност е предвидена за прокурорите от Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура, както и за следователите от следствения отдел в Специализираната прокуратура.

Отмяната на “кариерните бонуси“

При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от ИВСС, се премахва възможността те да се възстановяват на длъжността с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт. За административните ръководители и техните заместници се премахва възможността да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт, след освобождаване от съответната длъжност, като се запазва възможността те да се върнат на заеманата преди избора длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. 

 “Кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати. Не може да бъде приета тезата, че функциите на ВСС и тези на ИВСС могат да бъдат приравнени на функционалните правомощия на съдиите, прокурорите и следователите, каквото на практика се получава в сега действащите текстове“, се казва в мотивите. 

Законопроектът предлага и премахване на специалните привилегии на членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите от ИВСС по отношение на правото да получават парично обезщетение, обвързано със стажа им в посочените институции. Аргументът за това е, че  функциите на членовете на Съвета и инспекторите са административни и контролни, т.е. те се различават от функциите при осъществяване на съдебната власт от магистратите, поради което не са налице и основания за приравняването им и съответно не създават основание за изплащане на посоченото обезщетение, свързано с магистратския стаж.