Липсата на лично обръщение веднага породи съмнения. Докато иранските власти се опитаха да представят текста като начало на нова ера след смъртта на предишния лидер, наблюдателите отбелязаха, че най-важният въпрос остава без отговор – дали новият върховен лидер изобщо е в състояние да управлява страната.

Посланието беше разпространено и чрез нов канал в Telegram, създаден от неговия офис. В него имаше и символичен жест – публикувана снимка на три образеца на почерк. Единият е на основателя на Ислямската република Рухолах Хомейни. Вторият е на покойния Али Хаменей. Третият е на неговия син Моджтаба. С това новият лидер очевидно се опитва да покаже приемственост и да се представи като законния наследник на революцията.

Но отвъд символиката текстът не съдържа почти нищо ново.

В посланието си Хаменей използва познатия език на иранската власт. Той възхвалява „фронта на съпротивата“ – израз, с който Техеран обозначава мрежата от съюзнически милиции и прокси групировки в региона. Той също така призовава съседните държави да закрият американските военни бази и предупреждава, че Иран ще продължи да атакува интересите на САЩ.

Новият лидер настоява и за репарации от държавите, които според Техеран са нападнали страната. В текста се съдържа и обещание за „отмъщение“ за убитите по време на войната. Той заявява, че този въпрос ще остане „отворено досие“.

Подобна реторика не е изненада. Тя почти изцяло повтаря линията на неговия баща.

В същото време Хаменей използва емоционален тон, когато говори за смъртта на Али Хаменей. В посланието си той пише, че е видял тялото на баща си след смъртта му и описва стиснатия му юмрук като „последен знак на съпротива“.

По-възрастният Хаменей загина в началото на войната при въздушни удари, извършени от САЩ и Израел.

Освен заплахите към Вашингтон и Тел Авив, новият лидер отправя предупреждения и към световната икономика. Той заявява, че Иран ще продължи да държи Ормузкия проток затворен. Това е една от най-важните петролни артерии в света. През този тесен морски коридор минава значителна част от глобалната търговия с петрол.

Подобно изявление допълнително разтревожи международните пазари, които и без това реагират чувствително на всяка ескалация в региона.

Въпреки всички тези силни думи посланието оставя редица въпроси.

Най-важният от тях е свързан със самия нов лидер. Иранското общество и международната общност все още не са го видели или чули след назначаването му. Според информации той е бил ранен в първите дни на войната. Това засилва спекулациите, че реалните решения може да се вземат от други центрове на властта.

Сред най-често споменаваните е Корпусът на гвардейците на Ислямската революция – мощната военна и политическа структура, която има огромно влияние в страната.

Затова и първото „послание“ на новия върховен лидер изглежда повече като демонстрация на твърдост и символична приемственост със стария режим. То не предлага план за деескалация. Не говори за реформи. Не дава сигнал за промяна в политиката на Техеран.

Напротив. Тонът му подсказва, че курсът на конфронтация ще продължи.

И докато иранската пропаганда се опитва да представи текста като исторически момент, много анализатори виждат в него нещо друго – опит да се създаде образ на лидер, който все още остава невидим.

Така първото послание на Моджтаба Хаменей оставя след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Най-големият от тях е прост, но ключов: дали новият върховен лидер наистина държи властта – или само името му стои под едно написано послание.