Празнуваме 170 г. от рождението безсмъртния Хаджи Димитър

Днес отбелязваме 170 години от рождението на Хаджи Димитър. Честванията са подготвени от Община Сливен и Регионалният исторически музей.Венци и цветя пред паметника на войводата ще бъдат поднесени в 18.00 часа. В 18,45 в зала "Зора" ще се проведе Юбилейна вечер за Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Хаджи Димитър е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия. По време на Новата ера през 1862 година, Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен) като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.

На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.

През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Дядо Жельо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.

През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.

На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира отбелязване на четвъртата битка около 21-и юли (9 юли стар стил). На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата, при което е тежко ранен самият Хаджи Димитър. Изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен под връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умира от раните си около 10 август 1868 г. Погребан е на същото място.

От 1942 година върхът се нарича Хаджи Димитър, но официалното име се употребява рядко. БКП, а по-късно БСП прави традиционните си летни срещи със симпатизантите. През 1891 г. Димитър Благоев и други български социалдемократи в подножието на върха тайно провеждат Бузлуджанския конгрес, на който се създава Българската социалдемократическа партия. Конгресът се състоял по време на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие взимат около 30 делегати и гости от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен. В чест на това събитие на върха е изграден Паметникът на Бузлуджа.

Гениалният Христо Ботев пише най-великата си творба, според изследователя на възрожденската литература Кирил Топалов, "Хаджи Димитър". Поемата е отпечатана за първи път във вестник „Независимост“ през 1873 г. По думите на Захари Стоянов, Ботев я е декламирал дълго преди публикацията.

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
                            Христо Ботев