В средата на 90-те години Зак Уайлд се намира на кръстопът. Сътрудничеството му с Ози Озбърн след албума “Ozzmosis” (1995) е в несигурна позиция, а преговорите му да се присъедини към Guns N' Roses пропадат.

 

Докато чака нещата да се избистрят, Зак прекарва вечерите си в любимия си холивудски бар “Biba's” с акустична китара и пише песни, вдъхновени от идолите му извън метъла: Нийл Йънг, Елтън Джон, The Allman Brothers и Стивън Стилс. Точно тази интимна, опушена атмосфера ражда гръбнака на албума “Book of Shadows”.

 

 

Когато Зак занася песните на Geffen Records, мениджърите са стъписани. Те са подписали с „дивия китарист на Ози“, а той им носи фолк-рок и блус балади с акустична китара и хармоника. Бизнес хиените обаче надушват огромната искреност и талант в композициите и му дават зелена светлина. Записите се провеждат в Маями с легендарните продуценти Рон и Хауърд Албърт.

 

Музикалните критици често казват, че албумът звучи така, сякаш е записан по време на среднощна буря в някоя самотна хижа. Оказва се, че това не е далеч от истината. В "Throwin' It All Away" Зак е записал истинска гръмотевична буря и дъжд. Когато по-късно тръгва на турне за албума, Зак изисква сцените да бъдат осветени единствено от десетки свещи. Преди всяко шоу техниците прекарват по половин час в палене на фитили, за да пресъздадат мистичната и меланхолична аура на песните. И те наистина не звучат за големи сцени, а по-скоро за моментите, когато се прибираш вкъщи след изморителен ден, когато искаш да се отпуснеш на верандата с бира в ръка или да се насладиш на спокойствие и чаша уиски насаме. Полуакустични, спокойни, дълбоки по мъжкарски начин парчета, които можеш да слушаш винаги, когато си сам.

 

 

Една от най-силните и емоционални песни в албума, "Too Numb to Cry", крие в себе си мрачна история. Макар Зак никога да не е бил близък приятел с Кърт Кобейн, неговото самоубийство през 1994 г. шокира китариста. Песента отразява именно това състояние на празнота, депресия и невъзможност да почувстваш каквото и да е в момент на трагедия – тема, която контрастира рязко с мачо имиджа на Зак.

 

"Book of Shadows" е жизненоважното звено, което превръща Зак Уайлд от китариста на Ози в самостоятелен лидер на банда и поставя основите на основната му банда Black Label Society.  Бонус песента "Peddlers of Death" по-късно е преаранжирано, налято с тежък дисторшън и се превръща в едно от емблематичните парчета в дебютния албум на Black Label Society “Sonic Brew” (1998).

 

Интересна е и рекацията на Ози Осбърн, когато чува първия солов албум на китариста си – с типичната за него доза хумор, но и огромно уважение. „Зак, това е страхотно. По дяволите, това е най-добрият албум на Джеймс Тейлър, който съм чувал!“