Генералният секретар на НАТО Марк Рюте трябва да представи поверителна оценка за напредъка на страните към новата цел. Докладът ще постави под допълнителен натиск държавите, които изостават от показателите, подкрепяни силно от американския президент Доналд Тръмп, пише Politico.

Това става в момент, в който европейските правителства се опитват да покажат, че поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, докато САЩ намаляват част от военния си ангажимент към Алианса, а Тръмп продължава да настоява Европа да плаща повече за отбраната си.



Новата цел предвижда 3,5% от БВП да бъдат насочени към основни военни способности и още 1,5% към свързани със сигурността разходи. Част от страните вече увеличават бюджетите си, но други са изправени пред политическа съпротива, финансови ограничения или спорове дали определени разходи могат да бъдат отчетени като военни.

Испания – основната мишена


Испания е сред най-критикуваните от Тръмп държави, след като отказа да приеме необходимостта да достигне 5% от БВП за отбрана. Мадрид твърди, че може да изпълни военните изисквания на НАТО с разходи от около 2,1% от БВП.

През тази година Испания е отделила 34 млрд. евро за отбрана, което я доближава до стария праг на НАТО от 2%. Но част от планираните допълнителни средства са насочени към телекомуникации, киберсигурност и реакция при природни бедствия, което може да предизвика спор дали те трябва да бъдат включени в отбранителните разходи.

Допълнително напрежение създават и острите политически разногласия между премиера Педро Санчес и Тръмп.

Великобритания има пари само за част от обещанията си


Лондон подкрепи целта за 5%, но към момента има осигурено финансиране само за достигане на около 2,6% от БВП.

Правителството на Киър Стармър обяви амбиция за увеличение до 3% в следващия парламентарен мандат, но все още няма ясна финансова пътна карта за достигане на целта от 3,5% за основните военни способности.

Въпреки това добрите отношения между Стармър и Тръмп след последната среща на Г-7 могат да ограничат риска от публичен конфликт.

Унгария, Чехия и Словения под въпрос


Унгария е похарчила около 2,06% от БВП за отбрана през 2025 г., но новото правителство на Петер Мадяр е изправено пред трудна бюджетна ситуация. Експерти предупреждават, че разходите временно могат да паднат под 2%.

В Чехия също има съмнения дали страната ще запази сегашното ниво. Прага планира разходи от 2,1% от БВП, но включването на инвестиции в пътна инфраструктура в отбранителния бюджет предизвиква въпроси сред съюзниците.

НАТО има резерви и към начина, по който Словения отчита разходите си. Според оценка на Рюте реалните разходи за основна отбрана може да са по-близо до 1,6% от БВП, а не до официално обявените малко над 2%.

Италия разчита на добрите отношения с Тръмп


Италия също остава далеч от новата цел на НАТО. Премиерът Джорджа Мелони планира през тази година общите разходи за отбрана и сигурност да достигнат около 2,8% от БВП, като част от тях включват дейността на полицията и вътрешната сигурност.



Рим разчита на голямата си отбранителна индустрия и важната си роля в Средиземноморието. Близките отношения между Мелони и Тръмп също могат да намалят вероятността Италия да бъде публично критикувана.

Експерти обаче предупреждават, че добрите политически отношения няма да бъдат достатъчни, ако не бъдат подкрепени с реално увеличение на военните способности.