Законът обаче ще пази финансовите институции от недобросъвестни платци.  В своята кариера на юрист Деян Петров се е сблъсквал с десетки истории на хора, които взимат заем и после, принудени от обстоятелствата, не могат да върнат парите. Деян е слушал жалбите и на хора, чиято съдба ги сблъсква с колекторските фирми.

„Когато човек е длъжник и в забава, той се чувства виновен от това и приема за нормално да му звънят на врата едри мъже, да демонстрират, че познават детайли от личния му живот”, коментира Петров.

Законодателите предлагат и варианти - първи опит чрез извънсъдебно споразумение с кредиторите, и втори - ако се стигне до съд, на длъжника ще му бъде наложен тригодишен мониторинг. Ще бъде и описано какво е добросъвестен платец.

„Когато е изтеглил кредит за 1 млн. лв., а заплатата му е 1500 лв., той очевидно е искал да навреди на кредиторите си и няма да може да се обяви в несъстоятелност”, обясни Димитър Делчев, депутат от Реформаторския блок.

Според финансовите експерти не трябва да се злоупотребява с личните фалити. „Ако този закон се направи лошо и постави банките под риска да бъдат мамени и да губят пари, това би довело до повишаване на лихвите на пазара и затягане на кредитирането, а никой няма полза от това”, коментира Тихомир Тошев,  финансов експерт.

В най-лошия случай идеята на законотворците, ако станете длъжници, но без изход, да останете поне с жилището си и минимална работна заплата.